Бисквитки с лешници и шоколад / Cookies of hazelnuts

В главата ми цари тотален хаос-занимавам се с хиляди неща едновременно, от едно занятие прескачам в следващото, комай прекосявам непрекъснати лабиринти..... Преди седмица (5-9.01.) бях на теренно проучване на маскарада в Гърция, завърнах се, поработих доста върху новата ни изложба със заглавие "Виното", в петък отново грабнах диктофон и камери и хукнах по други маскирани, а през уикенда се опитвам да обработя материалите си, скачам от тема на тема, не зная какво точно правя....

Но да се върна на темата на публикацията и защо направих точно тези бисквитки. А това значи пак да спомена маскарада в Гърция. Отидохме в с. Кали Вриси, което се намира близо до Драма, за да документираме игрите на бабугерите. Нямахме резервация в хотел, но това не ни пречеше, въпреки че в екипа ни беше и колегата от Музея на Средиземноморието и цивилизациите от Марсилия, Франция Мари- Паскал, за която това бе леко притеснително. Разчитахме на това, че сме с кола и няма да има проблем да намерим хотел в Драма или Серес....

За наше удивление се оказа, че в селото има хотел, който се оказа невероятно приятно място със собственици - младо семейство, което е преустроило една къща на някогашен търговец на тютюн  в приятен хотел. На първия етаж някога (както навред по селата в този регион) са живеели животните, на етажа над тях собствениците, а най-горе на третия етаж разполагали низите с тютюна. Къщата е ремонтирана, към всяка стая има санитарни възли, а стилът дава една приятна закачка и мост между минало и настояще. Всеки един предмет, свързан с традиционния бит на региона и този от последните десетилетия е разположен с много вкус и усет. Така хотелът не създава алюзия за т.нар. у нас "битови къщи или битови стаи", което определение ме дразни леко.....

Ние всъщност бяхме първите гости на хотела, чиито финални щрихи се довършваха, но нас това не ни попречи. Собствениците - Ангелика и Христос се вълнуваха от традициите на региона, от  историята му и ни помагаха изключително много в нашата работа, звъняха по съседните селища, за да координираме точните часове на събитията и как да видим максимален брой маскаради в околността за кратко време.  

Когато бабугерите тръгнаха на посещения из селото на 6.01. - Богоявление, посетиха и хотела. При идването им ние все още седяхме на масите със закуска и чаша кафе. Специално за тях Ангелика беше направила едни сладки,   които предложи и на нас, но ние хукнахме след маскираните, за да ги следваме по техния път. Денят не бе от най-приятните заради непрестанно усилващият се дъжд, който ни караше да стоим с разни найлонови пликчета върху камерите, да местим чадъри, качулки и да бъдем нервни....Когато бяхме прилично мокри и измръзнали, се върнахме в хотела, където светкавично ни предложиха по чаша ароматен чай от билки, набрани от собствениците на хотела. Комбинациите от билки бяха наистина перфектни, а заедно с тях имахме възможността да пробваме и от от сладките. Още след първата хапка от тях по устните ми се разтегна блажена усмивка, гледах дали някой от колегите ми няма да се откаже и да остави някоя, но сладките бяха изядени..... Ангелика ни попита дали искаме още, но в този миг реших, че е по-важно да имам рецептата, която получих на секундата и тук ще можете да видите и нея, написана от самата Ангелика.

И рецептата за сладките.....

Продукти - 

3 белтъка

щипка сол

150 гр. захар

50 гр. брашно

150 гр. смлени лешници

100 гр. шоколадов кувертюр

75 гр. меко масло

Първо се разбиват белтъците със захарта, заедно с щипка сол, но не до гъста смес, добавяме мекото масло, после брашното, лешниците, шоколада (настърган на едри парченца). Върху тава, застлана с хартия за печене се сипват с чаена лъжичка на разстояние, тъй като се разливат. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса за 12-13 минутки. Не зная колко време могат да се съхраняват, у нас няма да е задълго.....

Поредните извинения за калпавите снимки, явно вечер без осветление тази работа няма да стане, но ми липсва организация, съжалявам.....

А това е подаръкът, който получих от колегата ми Мари- Паскал, завърнала се от пътуване  до Карибите