За виното и как да направим содена питка с газирано вино

Какво е виното за нашите предци?  За мнозинството от стопаните в доиндустриалната епоха то не е било стока, а се приготвяло по-скоро като домашен еликсир. И са го имали за  божествен дар, лек за душата и тялото.
         Разказът за виното може да е дълъг и богат, колкото историята на нашите земи – започва от
 времето на древните траки и продължава  до наши дни. Изпълнен е с мъдрост и знание за 
живота и света на българите, които са правили и пиели вино. За земеделците „гроздето се 
наслаждава на едно високо религиозно уважение, почти равно на пченицата”, виноделието е 
поминък, гроздоберът е празник, а виното съпровожда човека от раждането до смъртта.
Виното се уважава и почита наравно с хляба. Преди да се пие вино, всеки е длъжен да се 
прекръсти и тогава да поеме чашата или бъклицата. Както хляба, така  и виното е 
застъпено като жертва във всичките религиозни обичаи и обреди. Само хлябът и 
виното не употребяват в магиите, защото дяволите бягали от тях. „Виното е комка” – казва 
народът. На виното в обредите и в обичаите се гледа като на свещено вещество. Виното и водата 
се ползват при всяко жертвоприношение.
 Виното като кръвта на Спасителя,  като знание и истина; виното като път към Бога и белег на отвъдния свят;  виното като изпитание за юнака и символ на родство, виното – силно и желано като здравето и любовта! 
И като става дума за този еликсир, защо да не го вложим в една питка? У дома се мотаеше почти пълна бутилка с шампанизирано вино, която така и не бе употребена. И заради идеята да се приготвят и снимат няколко трифонски пити, реших да направя и тази содена питка с газирано вино. В моята фамилия баба ми правеше содените питки с лимонада, използвайки газираността на питието, за да придаде въздух на печивото. Е, този път замених лимонадата с газирано вино, после пробвах и с фраголино. Оказа се, че фраголиното, с което разполагах, има много силен аромат и той се запази и след изпичането на питката. Това и даде по-особен вкус и твърде силно се усещаше ягодов аромат. Затова препоръчвам употребата на пенливо вино, което няма силен аромат, поне на нас у дома повече ни допадна този вариант.




Идеята за оформлението взех от една стара снимка на содена питка за деня на Трифон Зарезан. А рецептата модифицирах от содената питка на Ева.


Содена питка с газирано вино 

500 гр бяло брашно
350 мл газирано вино
4 суп. лъж. зехтин
3 суп. лъж. лимонов сок
1,5 ч. лъж. сол
2 ч. лъж. захар
1 ч. лъж. сода бикарбонат
2 суп. лъж. нарязани орехи
2 суп. лъж. слънчогледово семе
1 суп. лъж. тиквено семе



Пресяваме брашното и в средата правим кладенче. В него сипваме солта и захарта. Разтваряме содата с лимоновия сок, сипваме ги в кладенчето и прибавяме постепенно газираното вино, ядките и зехтина до получаване на меко тесто. Печем в тавичка, покрита с хартия за печене. Намазваме питката със зехтин или олио. С помощта на две вилици прищипваме по краищата и в центъра, за да оформим кръстен знак. Печем в предварително загрята до 180 градуса фурна. Покриваме с месалче питката, додето "обиколи нивите" и после можем да похапваме.





5 коментара:

  1. Сигурна съм, че е чудесна питката, Игличе!
    У нас няма как да остане пенливо вино....
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Вземам си отрязаното крайче да опитам и аз,Игличе,отново полезна беседа и чудна питка!

    ОтговорИзтриване
  3. Игликич, едно мини-курсче да ни спретнеш, за приятелски кръг - за правене на питки всякакви, содени, с вино, без вино, с квас, без квас....
    С усмивка
    М

    ОтговорИзтриване
  4. Дани,
    у дома остана, та трябваше да му намеря употреба и съм много доволна от резултата!
    Траянче,
    много благодаря!
    Роси,
    питката става чудна с вино и ядки. Дано не прекалявам с беседата.
    Марийче,
    колко му е, само да се посгрее, та да се преместим в Бистрица, че там кухнята е голяма и можем да се вихрим на воля!
    Прегръдки, момичета!

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.