За виното и как да направим содена питка с газирано вино

Какво е виното за нашите предци?  За мнозинството от стопаните в доиндустриалната епоха то не е било стока, а се приготвяло по-скоро като домашен еликсир. И са го имали за  божествен дар, лек за душата и тялото.

         Разказът за виното може да е дълъг и богат, колкото историята на нашите земи – започва от

 времето на древните траки и продължава  до наши дни. Изпълнен е с мъдрост и знание за 

живота и света на българите, които са правили и пиели вино. За земеделците „гроздето се 

наслаждава на едно високо религиозно уважение, почти равно на пченицата”, виноделието е 

поминък, гроздоберът е празник, а виното съпровожда човека от раждането до смъртта.
Виното се уважава и почита наравно с хляба. Преди да се пие вино, всеки е длъжен да се 

прекръсти и тогава да поеме чашата или бъклицата. Както хляба, така  и виното е 

застъпено като жертва във всичките религиозни обичаи и обреди. Само хлябът и 

виното не употребяват в магиите, защото дяволите бягали от тях. „Виното е комка” – казва 

народът. На виното в обредите и в обичаите се гледа като на свещено вещество. Виното и водата 

се ползват при всяко жертвоприношение.

 Виното като кръвта на Спасителя,  като знание и истина; виното като път към Бога и белег на отвъдния свят;  виното като изпитание за юнака и символ на родство, виното – силно и желано като здравето и любовта! 

И като става дума за този еликсир, защо да не го вложим в една питка? У дома се мотаеше почти пълна бутилка с шампанизирано вино, която така и не бе употребена. И заради идеята да се приготвят и снимат няколко трифонски пити, реших да направя и тази содена питка с газирано вино. В моята фамилия баба ми правеше содените питки с лимонада, използвайки газираността на питието, за да придаде въздух на печивото. Е, този път замених лимонадата с газирано вино, после пробвах и с фраголино. Оказа се, че фраголиното, с което разполагах, има много силен аромат и той се запази и след изпичането на питката. Това и даде по-особен вкус и твърде силно се усещаше ягодов аромат. Затова препоръчвам употребата на пенливо вино, което няма силен аромат, поне на нас у дома повече ни допадна този вариант.

Идеята за оформлението взех от една стара снимка на содена питка за деня на Трифон Зарезан. А рецептата модифицирах от содената питка на Ева.

Содена питка с газирано вино 

500 гр бяло брашно

350 мл газирано вино

4 суп. лъж. зехтин

3 суп. лъж. лимонов сок

1,5 ч. лъж. сол

2 ч. лъж. захар

1 ч. лъж. сода бикарбонат

2 суп. лъж. нарязани орехи

2 суп. лъж. слънчогледово семе

1 суп. лъж. тиквено семе

Пресяваме брашното и в средата правим кладенче. В него сипваме солта и захарта. Разтваряме содата с лимоновия сок, сипваме ги в кладенчето и прибавяме постепенно газираното вино, ядките и зехтина до получаване на меко тесто. Печем в тавичка, покрита с хартия за печене. Намазваме питката със зехтин или олио. С помощта на две вилици прищипваме по краищата и в центъра, за да оформим кръстен знак. Печем в предварително загрята до 180 градуса фурна. Покриваме с месалче питката, додето "обиколи нивите" и после можем да похапваме.