Есен и отново нещо сладко, като за добре дошли - кейк със сини сливи..


Май думите, че обичам всички сезони се оказаха недотам верни. Не че мразя есента, ама ми е трудно да привикна със студеното време. Преди две седмици се намирах в Солун, малко примрънквах, че ми е твърде горещо през деня, вечерите си бяха прохладни, а при връщането си тук, в София, бързо се наложи да променям част от гардероба.
Като капак на всичко, имам работа, свързана с обикаляне на различни места, а мразя разходките в София по време на дъжд, когато настъпваш плочка и всичко се излива в обувката ти, обичам  разходките сред природата след дъжда или да се занимавам с нещо у дома. Обичам багрите на есента, богатството  на аромати от уханни плодове и цветни зеленчуци, които изпълват входовете на жилищните блокове, все още леко се стеле ароматът на печени чушки и туршиени заливки. С тези печени чушки забавлявах колегите ми дълго. Ами там нито веднъж не ми замириса на печени чушки, носеше се аромат само на пържени. А мирисът на късното лято и есента за мен си се свързва с печените чушки, след тях идат тиквата и кестените и ...отново неусетно зимата е дошла. Нещо доста бързо се сменят сезоните, трупат се годините неусетно почти....
      След месечен престой в южната ни съседка се прибрах с огромен мерак за готвене. През първите дни от завръщането само меракът остана - задачите заваляха една след друга, а и у дома всичко е тръгнало на разваляне. Преди да тръгна моторчето на пасатора и блендера ме изостави, като се прибрах, миялната сдала, още си чакам резервната част от сервиза... Домашните се оправдават кой кога е поливал цветята, на финала заключиха, че това си е "санитарна сеч", заради огромното количество цветя, та сега има нужда от "леко залесяване".
А и готвенето никак, ама никак не ми спори. Ястията се получават, ама пътьом правя непрекъснато бели и всичко се случва трудно. В неделята при пържене на магданозени кюфтета взех, че  бръкнах добре с пръстите в мазнината, та половин час ходих с ръка в чашка с кисело мляко и сода. Но...поне си имах мехлем, та помогна- нямам и белег. Добре, че бях го направила малко преди това, та си го използвах - и да знаете, действа, ако още не сте се решили, време е да го направите.Благодаря на Здравчето, при която видях рецептата. Е, освен невена сложих и една шепа суха лайка, а към края и стрък розмарин, но е наистина вълшебен.


       Още не мога да сколасам да изчета всичко в любимите ми блогове, но и това ще стане. В първата част на престоя в Солун нямах интернет, само дебнех къде да се закача към някой, колкото да отговоря на мейлите и нямаше начин да се ровя из нета. После, усещайки, че времето  изтича, се стараех да приключа с всички задачи и така изтекоха и последните дни в топлия град. Сега остана само споменът за лятото и е време да превключа на нов режим и с нови задачи, без плавен преход...
   Снощи видях забравени купа със сини сливи и тъй като много ми се похапваше нещо сладко, реших да ги ползвам за един сладкиш. Мернах рецептата при Поли и Снежи и бързо замених рецептата за карамеления сливов сладкиш с нов. И не сбърках.
Продукти:
50 гр масло
60 мл олио от гроздови семки
1 ч.ч. захар
4 яйца
1 равна ч.лъж. сода бикарбонат
1/2 ч.лъж. бакпулвер
1 ч.ч. заквасена сметана
семенцата от една шушулка ванилия
1/2 ч. лъж. канела



Нямам идея колко точно сливи разполових, но всичките успях да подредя върху тестото. На мястото на костилката сложих третинка от бонбони Merci Kaffe Sahne - с аромат на кафе (най-любимите ми) и четвърт орехова ядка. Пекох 50 минути на 180 градусова фурна. Ето, пак забравих, направих и топинга - от 50 гр масло, половин чаша овесени ядки, половин чаша ситно нарязани орехи , канела и три лъжици кафява захар.


Вкусът е пленителен, защото ванилията, канелата и сливите са се сляли в една невероятна симфония,а като се отхапе от парченцето със слива, се усеща деликатен вкус на кафе, а орехите вътре са се сварили със сока и са вълшебни. И топингът отгоре си го бива, леко хрускав. E, част от снимките са нощни и недотам добри, ама, нямаше как...по-добре да има илюстративен материал, преди да е свършил сладкишът...




Снимах и хапвах, хапвах и снимах, вече не остана нещо за снимка.....Може би при следващо правене (ако дойде ред) ще сложа повече сливи, с риск да прекаля, още ядки в тях и дано все още се намират от бонбонките. А и на вас, да ви е сладко! И един поздрав от морето и слънчевото лято...


20 коментара:

  1. Добре си дошла отново, Иглика! Поздравления за чудния сладкиш и новите нотки, които си му придала. Само да попитам - откъде ги купуваш тези бонбони Мерси, защото това са и моите любими и сигурно в тази комбинация са прелест! Благодаря предварително1 Вили

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вили, благодаря, че намина! Бонбоните Мерси ги купувам от супермаркет Хит в Младост, продават се в пакети, а това си е удар в десятката- само от любимия вкус, без други видове!

      Изтриване
  2. Добре дошла отново, Иг! Липсваше ми и сега с голямо удоволствие ще се насладя и на снимките, и на сладкиша. Има такива периоди, през които нещо все не се получава както трябва, но хубавата новина е, че преминават. Прегръдки! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ев, и на мен ми липсвахте всички вие, вкусните рецепти и радващи снимки, но поне с малко храна и много ходене пеш успях малко да сваля килограми и дано не върна нивото бързо...А периодът с белите - ясно, че ще мине, дано е по-скоро! Прегръдки!

      Изтриване
  3. Игличе, добре си дошла, липсваше тук! Ще се почерпя с чудния ти десерт и очаквам следващото включване. :)
    А за нещата - и при мен понякога вървят наопаки, ама ще се подредят, нали знаеш. ;)
    Поздрави и усмихната вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери, дано сколасам скоро с ново включване, дано вляза в порядък скоро, че така не става тази работа....Лека нощ!

      Изтриване
  4. Ей, радвам се че се завърна и то с нещо толкова великолепно вкусно! Приказен е тоя сладкиш! Поздрави от мен !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Толкова е хубаво да се завърнеш ....Наистина е страхотен, Поли, благодаря за споделената рецепта!

      Изтриване
  5. Имам чувството докато четях , че си писала без да си поемеш дъх , ама и аз така те изчетох и признавам се поусмихвах на някои места :) ,,,,добронамерено ! На мен днес ми беше такъв ден изтървах , препъвах се , бързах и аз не знам за къде .....та , случва се и така !
    Кекса обаче ти се е получил , изглежда вкусен !
    Прегръдка ,Иглика !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ив, става така, ама е време да се излиза от кръжока "ръцете ми пречат". Наистина беше вкусен и ако не си го пробвала, не пропускай, с шоколада и ядките в сливите е блаженство! Прегръдки!

      Изтриване
  6. Ама пък да ти завиди човек- месец по топлите страни;) Ние ту изпукахме от студ;) И да ти кажа, разбирам ги и хората, останали да се грижат тук за цветята, дома и всичко останало. В следващите два месеца и мен това ме чака и направо съм в тих ужас как ще ми се получи сама с децата в това студено време, обслужване на парно, куче и т.н. Оф. Както и да е: я да хапна едно сливово сладкишче да ми се оправи настроението, няма да мисля за бъдещето я?;)
    Поздрав и благодаря за десерта- ободри ме;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мартич, нещо утешително - преди аз все бях човекът у дома, с двете деца, парното във входа, което никой друг не щеше да наглежда и въздушните възглавници да чисти, та който има малки деца и е на зор - да заповяда...а в тези моменти аз оставах сама, щото таткото все пътуваше. Много се цупех, признавам си, но сега децата са големи и вече мога да си позволявам подобни липси. Та не се вкисвай, ще дойде моментът, в който сама да решаваш и лесно да заминаваш някъде. А иначе угодия няма - първите дни си казвах - "хората идват в Гърция на море, аз ще обикалям музеи, библиотеки и архиви, че и на курс се записах, без акъл съм останала, направо съм прецакана"....И както винаги се случва, сега с прелестни чувства си спомням за престоя там, сигурно и затова тъжа за лятото. Съжалявам, че не си наблизо, защото приятелите са затова - да помагат, когато има нужда. Ако все пак по някакъв начин мога да помогна - не се колебай, дай знак!

      Изтриване
  7. Представям си колко си заредена, пълна с емоции и прекрасни спомени! Снимката на морето е много красива и толкова топло някак ми стана и слънчево... Взимам парченце сладкиш и добре си дошла, Иг! Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре заварила, Катенце! За разлика от теб, не сварих морето навъсено, та сега ми става топло като го видя в усмихнатия му изумруден вид! Хубав петък!

      Изтриване
  8. Много хубав се е получил кейка, Игличе! Хареса ми идеята за бонбонки и орехи на мястото на костилката. И тази морска гледка ми хареса, чудесен спомен от лятото, за ей такива шантаво студени дни като днешния. Поздрави и приятен петъчен ден!

    ОтговорИзтриване
  9. Ама така сладко си го описала ... че и да не гледам снимките ти , разбирам за какво иде реч :)
    Ах Иглика ... как ме изкушаваш само :)

    ОтговорИзтриване
  10. Липсваше ми :) добре си си дошла :)

    ОтговорИзтриване
  11. Добре си се завърнала, Иглика,
    чудесен сладкиш със сливи за начало на есента, очаквам и новите ти вдъхновения.
    Поздрави, топли и усмихнати дни, Диана

    ОтговорИзтриване
  12. Игличе,страхотно ми се усмихва този твой сладкиш!С тази хрупкава коричка отгоре и сочни плодове и шоколад вярвам наистина е неустоим!Пожелавам ти да се подреждат вече нещата и да ти се развихри кулинарната муза на макс!Прегръдка от мен!

    ОтговорИзтриване
  13. Игличе, ти се завърна и дори те видях при мен, аз те четох, но от мобилния, а не обичам да пиша от там....
    И аз се чувствам подобно на теб през есента, особено, ако трябва да съм с офис облекло.... и да преодолявам улици, локви и т.н.....мразя студа, буквално изпитвам болка, когато ми е студено...но обичам дъжда, обикалям с гумените си ботуши и чадър в топло яке, обичам есента, но тя вещае студ и за това не ми е фаворит. Предпочитам пролетта-отново наситен с багри, аромати, вкусове и вещаеша топло лято.
    Прегръдка мило, Игличе!

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.