Мус с тропически плодове

След известно време отпуск, малко работа по време на Сурвата, съчетана с приятни емоции и срещи с интересни хора, завръщането на работа е факт от началото на седмицата. Дните препускат, задачите валят, времето е странно, а сега и този дъжд - потиска ме сивотата на пейзажа, никога не съм обичала да имам излизания и ангажименти в дъжд, друго си е със снега или пролетта, лятото, есента. Не че тогава не вали, ама поне има цветове около нас. Сега мръсотията взема връх, калта полепва по подметките, локвите добиват размери на малки езерца, а в тях плуват тъжни лодчици от изхвърлени салфетки.
У дома цари ред по отношение на храната, разбирайте строг контрол над видовете храни и по възможност липса на сладки неща. Плодовете са превзели различните купи, но естествено не всички са с желаното качество. След първия плод манго, който беше изпълнен с наситен вкус и аромат, добре узрял и допълващ вкуса на различните зимните плодове, вторият се оказа зелен и безвкусен, почти като картоф. А за да не поеме към кофата за боклук, трябваше да се оползотвори. На помощ дойде един уханен ананас, чиито плодове пасирах заедно с мангото, добавих сока от един портокал и една чаша изцедено кисело мляко, от онова, готовото. Към всичко това се добави едно пакетче желатин, разтворено на водна баня и олее-хоп - десертът се озова на масата след кратък престой в хладилника за охлаждане:

 Цветът не се получи наситено жълт, както ми се искаше, за да пренесе слънцето у дома, но вкусът беше плътен, много плодов, а мангото беше успяло в компанията на останалите си събратя да  даде най-доброто от себе си и да не доминира, а само да дава една приятна нотка на симфонията от вкусове и аромати.

След разходките по вашите местенца така ми се дощя нещо сладко, доста шоколадово, че утре запрятам ръкавите, правя, пък пазещите диети да ги забравят, да завишат времето спорт, а ако ли не, колегите ще се зарадват, няма зян да стане нищо!