неделя, 10 февруари 2013 г.

До Гложенския манастир "Свети Георги"

Изтече работната седмица, която беше леко стресираща и закономерно дойде уикенда. След разните ми пътувания през този януари си живеех с нагласата да почистя набързо и да сготвя нещо, за което да отделя повече време, за да се видим на спокойствие домашните с вкусна храна и благи приказки.
Само дето плановете са едно , а нещата, които се случват са доста различни. Снощи с голям кеф направих няколко сладички нещица, които на заранта доста бързо снимах, после пуснахме една бърза прахосмукачка и с приятели се отправихме към Тетевен с цел крайна дестинация - Рибарица. При нашите съвместни пътувания обикновено имаме определена финална дестинация, но всяко интересно нещо, което зърнем по пътя ни привлича, та спираме, отклоняваме се, дразним с огромен кеф навигацията на автомобила, която неспира да повтаря, че трябва да сменим посоката...А ние като малки деца се радваме, че правим нещо нередно и спираме звука и. Така беше и тази събота - видяхме табелата за Гложенския манастир, а се оказа, че само аз не съм ходила в него и естествено потеглихме към него. Преминахме през село Малък извор, пълно с толкова много черешови топчета, гранатомети, самолет, паметници за герои от войните, а после се движихме по един тесен асфалтиран и снежен път, с доста завои, а над дърветата се спускаше често и една доста мистична мъгла. Веднъж се замислихме дали да не се върнем, защото видяхме едно по-широко местенце, годно за обратен завой, но пусто любопитство... продължихме до манастира.
А манастирът е потънал в сняг и доста гъста мъгла - за разлика от останалите старопланински манастири не е вътре в пазвите на планината, а построен върху висока каменна скала, около която има стръмни отвесни скали.


Манастирът е строен през 13 век, после дострояван през 15-16 в.  Вероятно е съществувал до идването на османската власт, после бил изоставен, а през 18 в. бил изграден нов. След две големи земетресения манастирът пострадал и през 1931 г. бил построен нов храм.





Иконата на Св.Димитър

Старата икона с Чудесата на Св.Георги - чудотворна, а оригиналът се намира в сградата на Ловчанската митрополия.















И на финала, за да не остане без никаква храна, поднасям ви една сгряваща супичка - пилешка. Всяко семейство си има своя рецепта, любим вкус, подправки за тази супа. Едно е безспорно, винаги действа сгряващо, възвръщаща силите и даваща енергия. У дома варим бялото месо и гръбнака заедно с моркови, целина, чушка, праз лук, нарязани дръжки от магданоз, този път добавихме фиде, малко естрагон и застройката, разбира се - от кисело мляко и жълтък. Сервираме с малко пресен нарязан магданоз и няколко хлебчета, нарязани като сърчица /да не пропускаме темата за Св.Валентин или Трифон Зарезан/, и запечени със зехтин, мащерка и риган.
Да ви е сладко, както ни беше на нас преди няколко дни!

А сладките рецепти малко по-късно ще показвам, защото снощи в Рибарица оформих поста, интернетът не позволи да кача снимките от пътуването,  а за сладкишите  не помнех рецептите, записах съставките, но ....това не е достатъчно! Но...скоро ще видите и тях!


11 коментара :

  1. Чудесна публикация.
    Ще чакам десертите с нетърпение (като един страстен любител на сладкиши).
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Само да привърша малко неотложни дела и утре ще ги публикувам!

      Изтриване
  2. Иглика, винаги ми е хубаво да ме разхождаш през уикендите-като аз не мога, поне на снимките ти да се порадвам;)
    Чудесно сте изкарали, а GPS-а много ме дразни като ме заубеждава, че не сме на прав път;) Аз целина не слагам с тази супичка, но ще опитам да видя как ще и се отрази;)
    Хубава нова седмица и дано е лека!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марта, знаеш ли, целина слагам- корен, нарязан, пасва на повечето супички! А дано разходките ни ти допадат и си намериш идея за бъдещо пътуване! Дано е лека и ползотворна новата седмица!

      Изтриване
  3. Още една чудесна разходка!
    Супата е вкусна и загряваща! И аз употребявам често целина - в зависимост от сезона - глава, стръкове, листа!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Вече чакам с нетърпение да мине следващия уикенд и да ни поведеш в някаква посока, както не съм пътувала от дълго време, изпълняваш мечтите ми и ме пренасяш на различни места, благодаря! Ивелина

    ОтговорИзтриване
  5. Много красиви снимки, Иг! И супичката за сгряване е идеална. Прегръдки с пожелания за спорна нова седмица! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Прадедите ми са живели в подножието на този манастир.Разтуптя ми се сърцето, като видях снимките.
    Благодаря за емоцията ,Иглика....и за супичката.
    Хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  7. Снимките са много хубави, особено тези с изглед към планината. Виждала съм този манастир само от долу, от пътя. Беше една снежна зима и не посмяхме да се катерим. Супичката наистина ми подейства сгряващо :)
    Поздрави и хубава нова седмица, Иглика!

    ОтговорИзтриване
  8. Много го харесвам този манастир! Мястото му е невероятно, изгледа, самата конструкция / сграда/. Мислех, че през зимата не е проходимо, пътят наистина е много тесен. Направо учудващо как сте се качили до там. Благодаря ти, че ни го показа в зимната му красота! Прекрасна нова седмица! * И супичка не отказвам:)

    ОтговорИзтриване
  9. Манастирът наистина е много интересен, за мен това беше страхотно пътешествие, а пътят си е малко страшен, при този сняг разминаването на две коли си е леко трудничко, но се справихме, а снежната премяна подсилваше внушителния му вид,побелял и леко забулен в мъглата.... Ей, за един уикенд пътуване минахме през дъждове, снегове, гъсти мъгли и на финала най-голямата изненада ни чакаше в София - СЛЪНЦЕ!

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.