До Гложенския манастир "Свети Георги"

Изтече работната седмица, която беше леко стресираща и закономерно дойде уикенда. След разните ми пътувания през този януари си живеех с нагласата да почистя набързо и да сготвя нещо, за което да отделя повече време, за да се видим на спокойствие домашните с вкусна храна и благи приказки.
Само дето плановете са едно , а нещата, които се случват са доста различни. Снощи с голям кеф направих няколко сладички нещица, които на заранта доста бързо снимах, после пуснахме една бърза прахосмукачка и с приятели се отправихме към Тетевен с цел крайна дестинация - Рибарица. При нашите съвместни пътувания обикновено имаме определена финална дестинация, но всяко интересно нещо, което зърнем по пътя ни привлича, та спираме, отклоняваме се, дразним с огромен кеф навигацията на автомобила, която неспира да повтаря, че трябва да сменим посоката...А ние като малки деца се радваме, че правим нещо нередно и спираме звука и. Така беше и тази събота - видяхме табелата за Гложенския манастир, а се оказа, че само аз не съм ходила в него и естествено потеглихме към него. Преминахме през село Малък извор, пълно с толкова много черешови топчета, гранатомети, самолет, паметници за герои от войните, а после се движихме по един тесен асфалтиран и снежен път, с доста завои, а над дърветата се спускаше често и една доста мистична мъгла. Веднъж се замислихме дали да не се върнем, защото видяхме едно по-широко местенце, годно за обратен завой, но пусто любопитство... продължихме до манастира.

А манастирът е потънал в сняг и доста гъста мъгла - за разлика от останалите старопланински манастири не е вътре в пазвите на планината, а построен върху висока каменна скала, около която има стръмни отвесни скали.

Манастирът е строен през 13 век, после дострояван през 15-16 в.  Вероятно е съществувал до идването на османската власт, после бил изоставен, а през 18 в. бил изграден нов. След две големи земетресения манастирът пострадал и през 1931 г. бил построен нов храм.

Иконата на Св.Димитър

Старата икона с Чудесата на Св.Георги - чудотворна, а оригиналът се намира в сградата на Ловчанската митрополия.

И на финала, за да не остане без никаква храна, поднасям ви една сгряваща супичка - пилешка. Всяко семейство си има своя рецепта, любим вкус, подправки за тази супа. Едно е безспорно, винаги действа сгряващо, възвръщаща силите и даваща енергия. У дома варим бялото месо и гръбнака заедно с моркови, целина, чушка, праз лук, нарязани дръжки от магданоз, този път добавихме фиде, малко естрагон и застройката, разбира се - от кисело мляко и жълтък. Сервираме с малко пресен нарязан магданоз и няколко хлебчета, нарязани като сърчица /да не пропускаме темата за Св.Валентин или Трифон Зарезан/, и запечени със зехтин, мащерка и риган.
Да ви е сладко, както ни беше на нас преди няколко дни!

А сладките рецепти малко по-късно ще показвам, защото снощи в Рибарица оформих поста, интернетът не позволи да кача снимките от пътуването,  а за сладкишите  не помнех рецептите, записах съставките, но ....това не е достатъчно! Но...скоро ще видите и тях!