Св. Атанасий Велики

В моите детски спомени Св.Атанасий е този, който помня от едноименния храм в Асеновград. Една от църквите, любими на моята баба Петра, Мир на праха и.....Дали защото братовчед ми носеше това име, или заради нещо друго, но тя обичаше да ходи там и  ме вземаше със себе си. А в онези времена  църквите бяха мистични места с малко баби, целите облечени в черно, със забрадки на главите, които все обясняваха какво трябва да се прави и какво не, с много благи свещеници (също на достолепна възраст, като че излезли от друга епоха).....

Св. Атанасий Велики е роден през 295 г. Ръкоположен е за дякон на 23 годишна възраст, участва в Никейския Вселенски събор, пет години по-късно придобива епископски сан. Става архиепископ на Александрия, бори се срещу арианската ерес, умира през 373 г.

А какво разказват бабите за Светеца:

Някога се събрали различните светци и си поделили земята и небето.... На Св. Атанас се паднали зимните снегове и ледове. На 18 януари Светецът обличал бялата си риза, качвал се на белия си кон, отивал високо в планината, откъдето се провиквал :"Отивай си, Зимо, да дойде Лятото!". Като го чуела Зимата, започвала да стяга багажа си, за да си тръгва, а лятото събирало своя, за да дойде при хората. Та затуй много хора се качвали по високите баири да посрещнат първи изгрева на слънцето и пристигащата пролет. В Етрополе палели огньове, които стари и млади прескачали за здраве, а мъжете в Плевенско се хващали на хоро, съблечени по ризи. За хората от Самоковско от този ден се стопляло, тъй като Св. Атанас "забожда главата си в земята и така я грее".

В много краища на България вярвали, че на този ден се ражда чумата, затова месели пити и колели черна кокошка като жертвено животно, та да я умилостивят. Жените(!??!) колели кокошката на дръвника или на прага на къщата.  Готвели я с ориз или кисело зеле. А готовото ястие поднасяли на трапезата в дома, като преди да седнат домашните, отнасяли из махалата на съседите срещу болести. Прабабите ни пазели перата от тези черни кокошки, за да лекуват децата от обриви и треска. Пресните питки намазвали с мед, най-отгоре им бодвали по стрък сушен босилек от Кръстовден и раздавали на близки и познати.

И да не забравите, че традицията повелява днес да не се тъче, преде, шие, плете........направете своята питка, оставете я да обиколи нивката, намажете я с мед, декорирайте с босилек и да ви е сладко!