Гладна кокошка просо сънува....мечта за море и сафрид на скара

Май ние хората трудно се радваме на това, което имаме и все мечтаем за нещо друго. Додето беше дъждовно, роптаехме и мечтаехме за лято. А сега то дойде - знойно, цветно и наситено.
В града понапече стабилно, отпуската е далеч зад хоризонта. Ама като ни поднася лято, да е....Няма плаж наблизо, вися в един относително прохладен офис, но вече и той се сгря, мозъкът ми почти завира, но решавам да взема нещата в свои ръце и да си създам илюзията за почивка и море. А нали съм си червоугодник и мечтател, решавам да спретна една "гръцка" седмица у дома.
Решението си дойде спонтанно, както винаги. След обиколка на поредния магазин за строителни материали и магазини за кухни, последва влизане в супермаркет - онзи, който наскоро се разведе с партньора си. Толкова пълен със стока не го бях виждала от много време. А щандът с рибата беше като магнит. Привлече ме сафридът - сравнително едър, а допълнително ме стимулираха и с предложението да ми почистят рибите, които купувам. Речено-сторено - додето се разхождаме около пълните рафтове, рибките са почистени и с ентусиазъм се отправяме към дома.
Но няма да се заемаме с пържене, а вадим оребрения тиган и го мятаме на котлона. Загрява се бързо (че как иначе в тази жега), нареждаме посолените риби върху него, след четири-пет минутки ги обръщаме от другата страна. Рецината е напъхана във фризера за бързо охлаждане. Рибките се нареждат в чиния, наръсваме с риган и няколко капки (е, може и повечко) зехтинче, нарязваме лимони и.....морето вече е близо.
Аз хуквам да ги снимам, а домашните дробят салатката. Бързо, лесно, удобно и толкова вкусно. Ако сипете повечко зехтинче, сосчето е неустоимо и върви в компания с доста хлебец за топене, та може и без салата.

И вместо да се вкисвам от задачи в жегата, да си разгледам старите снимки от съседна Гърция, та белким ми се случи и мечтаната почивка:

Корабчето от Атон към Уранополис

Любимият плаж между скалите преди границата със Света гора

Уранополис

Поглед към последния ръкав на Халкидики и върха Атон/ Атос

Връх Атос

Никити - след летен дъжд

Тази публикация си отлежа кротко няколко дни, така и не усетих, че не е публикувана. Сагата с магазините за кухни си продължава, засега аз съм от губещата страна - много гледане, голям ужас, жега, а и продавачите за момента са слънчасали.....не само аз.

И след вчерашния пек, малко прохлада и време за нови подвизи в кухнята.