Асеновградски сарми или урок по търпение

   Когато дойде зимата, у дома обичаме да похапваме сарми с кисело зеле. Комай главно заради тях се слага и зелето. Надали някой не знае как се приготвят сарми и аз ще се наложи да просвещавам или обучавам, но да представя и домашната интерпретация. Във фамилията на майка ми когато се правят сарми, те задължително са мънички. Това са си типичните асеновградски сармички, които там са популярни и с друго име - "гушки". Нямам ясна идея дали защото приличат на малки гушки на пиленца или защото в зелето се сгушват ориз, кайма и подправки...
Помня преди доста години, вече семейна, с малко дете, очаквах покойната ми сега баба да дойде у дома и набързо бях напълнила едни сарми, е, с листото разделено на две, та то си бяха едни грамадни топки, вкусни бяха, но като ги видя баба ми се ядоса. Каза ми, че нещата се правят както трябва, а ако човек иска просто да се отчете, без душа, по-добре да не го прави. На заранта и оставихме малкия ни тогава син и хукнахме по задачки, а като се върнахме, освен че всичко беше наред, детето спало и играло, нахранено и спокойно, а и всички големи тенджери бяха пълни с такива малки сармички, защото на следващия ден трябваше да имаме доста гости. А според баба ми такива сарми се поднасят за мезе.
Е, тогава се почувствах доста неловко, съпругът дълго се майтапеше с моите сармаци, а години по-късно и аз реших да докажа, че мога. Е, сега понякога карам леля ми или майка ми да ми направят големи количества, които те завиват за отрицателно време, но когато са ми нужни само за нас, четиримата, мога и аз.
Да минем към действие... Най-напред се извършва прочистване на листата и накрояването им на малки парченца, като се внимава да няма много жили от зелето, за да е лесно за завиване.


Нарязаните листенца могат да се направят и докато плънката се охлади. За плънката тук ползвах 400 грама ориз, 1400 грама кайма с преобладаваща част свинско- към 900 грама и останалото - телешко месо.
Промених леко традиционната рецепта, просто не разполагах с повече ориз, а не ми се тичаше на пазар. Фамилната рецепта заповядва да се ползва една част ориз и две части кайма, но...традициите искат и малко промяна понякога.
В мазнина се задушава една глава лук, нарязана ситно, добавя се измития ориз, позапържва се докато стане прозрачен и се сипва вода, да набъбне - ако оризът е около чаша, сипвам чаша и половина вода... Когато е поизвряла водата, сипвам лъжичка червен пипер, обърквам добре, добавям джоджен, кимион и чер пипер. Като се поохлади, се добавя каймата и се размесва добре.
За да не се уморяват ръцете при навиването, се сипва по малко от плънката в една чиния, поемат се листата, слага се половин лъжичка плънка и се навиват малки сармички. Дори не се защипват като бебета, просто все едно се точи и се завива,а понеже са с кайма, не се развиват и няма нужда да бъдат стискани. Това все го забравям и последния път си навлякох една беседа от леля ми, която все повтаряше-"пак стискаш, спри се вече,  губиш време". А като се напълни чинийката със готови сармички, се сипват в съда за готвене. Този път ползвах за варенето им крок-пота, но преди съм ги правила в тенджера, на чието дъно нареждам нарязаните кочани и жилки от зелето.
С помощта на леля ми целият процес по рязане, приготвяне на плънката, охлаждане и запълване на 5.7 литровия гювеч отне час и половина. А после дойде ред и на добавянето на вода, до половината съд, малко зехтинче и след това оставихме съдинката да довърши делата ни за 7 часа бавно готвене и като резултат разполагахме със сарми за вечеря, за мезе към чашка домашно вино и много, много сладки приказки около трапезата.

Да ви е сладко и на вас!

31 коментара:

  1. E, появи се отново, разказвай къде беше и какво видя, моля те, искам да виждам разни места през очите ти, а скоро няма как да се видим и наприказваме, поне тук да прочета...А с тия сарменца ме сбърка за пореден път,нямам идея дали мога да нацвъкам поне 30-тина, а при вас цял гювеч...Оставам в очакване! Деси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Деси, все ще сколасаме да се видим, ще пробвам за поразкажа за някои места, ама времето нещо не стига.

      Изтриване
  2. Хвала за търпението,Игличе!И свеки ги прави малки,ама твоите са още по-малки,направо една хапчица!Много са апетитни и симпатични,а с този размер със сигурност спорят на виното перфектно!Ха наздраве!И лека нощ! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, реално ако се правят някакви сладки може и повече време да отиде, та не е толкова страшно правенето на хапчиците, ама да не си помислиш, че всяка седмица правя такива дребчовци - за Коледа имаше свръхпроизводство и тази сесия, но вероятно ново издание ще има след около седмица- по желание на щерката.

      Изтриване
  3. Родата по бащина линия е в Асеновград и винаги са ни черпели с такива малки и вкусни сармички!
    Не мога да ги правя така малки и все се чудех как успяват да свият такова голямо количество !:)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Въпрос на навик и създаване на удобство, за да не се уморяват ръцете, примерно ако бърках в голяма тенджера, в която правих плънката щяха "да ме хванат дяволите", защото има доста действия, които създават дискомфорт. Всъщност понеже са с кайма, тези сарми просто се завиват, бе да се прегъват встрани, а и защото са с кайма, няма нужда се стискат, за да запазят формата си. Та реално не е стресираща направата им, може да се гледа нещо, да се приказва с някого и времето неусетно минава и съдовете са пълни....

      Изтриване
  4. И аз ги правя малки, но ти ме разби, историята за баба много ми хареса, напомня ми нещо подобно, когато майка ми ме учеше да правя питка, репликата и беше "сега баба ти ако можеше да те види щеще да те накара да почнеш отначало", извода е винаги един, бабите знаят най-добре! Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Поли, бабите наистина знаят най-добре, а аз толкова съжалявам, че не съм задала хиляди въпроси на моята, когато беше жива, защото нито майка ми, нито леля ми имат отговорите на тези въпроси, но ...такъв е животът!

      Изтриване
  5. А, готови, завити, като бебенца мога да хапна, но не бих имала търпението сама да ги завия, Иг. Невероятни са и със сигурност са много вкусни, на един залък с чаша вино. Прегръдки с пожелания за прекрасен ден! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ев, не започвай с "никога"...ще видиш, че не си решила, затова не си ги направила!

      Изтриване
  6. Такива съм яла от един колега, точно от Асеновград, страхотни са! само дето нямам такова търпение:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ти нямаш търпение??? Виждала съм при теб неща, които изискват повече време, то просто не си взела решение да ги направиш.

      Изтриване
  7. И аз ги правя мънички,но твоите са като измерени със шублер,Иглика:)))Ще идвам на уроци...и без това сме си комшии,ей къде Пловдив и пеша ще стигна до Асеновград:)..Прекрасни са!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Миленка, нищо против един кръжок "сарма", само дето съм в София, ама то не е далеч също...

      Изтриване
    2. До миналата година разстоянието Пловдив-София го вземах по-бързо и от Пловдив-Асеновград:))))))))))))

      Изтриване
    3. Мислиш, че ще ме уплашиш...казвай ден и час до средата на другата седмица, защото съм в отпуск и действаме...само съботата е заета, защото баща ми има рожден ден, а и понеделника - тогава пък дъщерята!

      Изтриване
  8. Сърмите сме ги яли много пъти,винаги са страхотни, ама се смях с чашата вино - това вашето производство със сестра ти ли е? Караш ме да се смея с глас с приказките за мезета, защото другите може и да не знаят, ама с тая чаша вино можеш да присъстваш на трапезите поне няколко месеца. Време е да се научиш не само да казваш наздраве, ама и ти да пийваш малко, че тези сърмета изпиват бая винце, а то човек трябва да бодне поне три.четири, та да има какво да сложи в устата, а винцето е кръв, така казваше моята баба!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Знам ги аз тези приказки, да, това е от нашето производство, с което се гордеем, нищо че не е много като количество, ама пък качествено стана, добре, че беше захарно гроздето! Толкова материал изчетохме, че си повярвахме, че го можем и виноправенето! Обичам вино и няколко глътки са ми достатъчни, не ми е вкусно повече, това е положението. Късно е за промяна!

      Изтриване
  9. :) Точно такива бейби сърми не съм пробвала. Изглеждат много вкусни, на един дъх да ги хапнеш! Моят урок по търпение беше попска яхния с белене на 2 кила лук арпаджик :))

    ОтговорИзтриване
  10. Imate li facebook stranica, ne moga da ia otkria?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нямам фейсбук страница на блога, просто защото нямам време да я поддържам, а напоследък избягвам да влизам там, че докато се погледне това и онова и изтекло времето...съжалявам!

      Изтриване
  11. Развесели ме, Иглика, в частта за "сармаците" :) Като се каже сарми у нас, всеки си спомня същите на мама и настава едно припомняне, смях! Не знам колко големи си ги навивала ти, за да "обидиш" баба си, но едва ли са били колкото мамините, големи колкото ябълка - винаги избираше огромни зелки, които да наложи и то цели, "за да има листа за сарми" ;) Едно листо, две пълни с.л. плънка, една сарма! На порция по една ти стига, а тя слагаше по две, да няма останали гладни :))) А бабините, бяха колкото половин десертче Република (не ми идва друго на ум) Твоите, мила са идеални! Наздраве, па макар и с две глътки вино!
    .... Исках да ти пиша на лични по темата за Гърция, но не откривам начин. Пиши ми как да се свържа с теб, за да ти обясня как стоят нещата по този въпрос.
    Поздрави и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    2. Ирма, то си бяха едни сарми с големина на портокали и тук-там за разкош като мандарини - от едрите. Надявам се оправих връзката с мейла, но за всеки случай ти пратих коментар с адреса си.

      Изтриване
  12. Много мил спомен разказваш, Иглика -
    чудесни са твоите малки сармички "гушки",
    чудесно е, и че споделяш тази семейна рецепта!
    Сърдечни поздрави и хубави почивни дни, Диана

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хубави почивни дни и прекрасни емоции и на теб, Диана!

      Изтриване
  13. Иглика, именно поради нетърпеливата ми природа, мразя да правя сарми. Да не говорим, че все зелето ми е виновно, задето не успявам да направя и 5 , които да не се разтворят при варене. Просто ти си върха!;)А иначе това е едно от любимите ми неща за ядене;)
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марта, не си мисли, че аз съм от най-търпеливите, въпрос на усвояване на технология. Преди 20 години не можех да си представя, че ще украсявам с роял айсинг 100 сладки и разни други подобни занятия. Организирам един кръжок по сармоправене другата седмица и готово....ще видиш, че можеш да направиш много, ей така, за отскок!

      Изтриване
  14. Иглика, само веднъж съм опитвала да направя тези сърмички и претърпях такъв провал, че не съм пробвала повече :) А са ми много любими :) Завиждам благородно за майсторството и търпението. Страхотни са ти се получили!
    Хубави и усмихнати почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не си от тези, които се отчайват от един неуспех, така че просто трябва да пробваш отново! Хубави и сияйни почивни дни!

      Изтриване
  15. Поздрави,комплименти, шапка свалям и си заминавам , че..........ох, от дете не съм опитвала такива сармички.

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.