петък, 25 януари 2013 г.

Маскираните в Драмско - част първа

    За втори път отивам в Гърция с цел да документирам маскарадите в северната и част. Първото ми отиване беше през януари 2012, а в началото на този месец направих и втората си визита в региона.
Много ми е трудно да подредя тази публикация поради множество причини. Когато текат маскарадите хората са различни -някак отворени и готови да разказват, отварят често ръждясалите ключалки на спомените и са готови да разказват, да споделят... При първата визита всички ме наблюдават като под лупа, внимават какво ги питам, какво отговарят, леко нащрек са. Но това се случва при всяко едно проучване - идва някаква непозната, която иска да разбере всичко за твоите празници и делници, за тези на дедите ти, пита, снима, нахлува в пространството ти, в дома ти...трябва да я усетиш и ти нея що за птица е и чак тогава да отвориш вратата към душата си.  Това се случва тук, в България, а аз отивам и в друга страна, където искам да науча всичко, ако може...
Във всичките села в Драмско, които посетихме миналата година хората ни посрещаха изключително топло, с гордост, че някой е пристигнал специално да наблюдава и записва какво правят по време на маскарада. Но сега, при второто посещение, всички разказваха по-охотно, като че се познавахме от много години и си спомняхме заедно много неща. Е, както при нас в годините на социализма маскарадите са били забранявани /неуспешно на много места - например в Пернишко, където не се е появил партийният функционер, успял със забраната/, така и там години след Втората световна война в условията на военната диктатура е имало подобна забрана. Но маскарадите са оцелели, защото това е време, в което хората могат наистина да дадат воля на емоциите си, да извикат древни сили и да опазят усвоеното от тях пространство. В селата в Драмско има запазени това стари практики, които при нас са забравени вече, останали само в етнографската литература - на Йордановден възрастната жена наръсва пепел по граничните части на двора, маскираните държат торбички, пълни със слама и пепел и с тях удрят когото срещнат или този, който не желае да подскача с тях.
Запечати ми се в главата обобщението на един от събеседниците ми - "Едно време бабугерите излизаха само за хората, а сега вече за телевизиите,това стана, откакто направиха един филм за селото и всяка година всички се изсипват тук да показват, да показват....."
Но надали някой се интересува от тези подробности, ще опитам със снимки и кратки текстове да пресъздам атмосферата в селата. Започвам най-напред със село Кали Вриси:
Стара къща в с.Кали Вриси, вляво старата фамилна пещ

Къщата на някогашния свещеник на селото

Маслината в двора на селската църква

Стената до портата на свещеническия дом - пълна със старите християнски символи

Среща с маскиран

Групата на "бабугерите" пристига...внимание, искат почит!


Таблата със старите снимки в една от селските кръчми


Поглед към селото


 Продължаваме нататък- с.Монастираки: 
Маскираните "арапи" обикалят къщите на селото, съпровождани от близки и подобни като мен....
Вечерта преди Йордановден - срещата в конака- стара сграда, укрепена през последните години, в която се събира общността
Музикантите в конака, които осигуряват веселбата

В конака всички похапват курбан и пият вино и......какво друго, освен драмска ракия....



И никой не може да остане гладен по време на маскарад - всяко семейство се е подготвило с някаква храна:
Завършихме с храна, така няма останали гладни.....
След краткия фото-разказ за село Кали Вриси след ден ще публикувам разказ и за другите села, дано ви е било интересно и любопитно....

5 коментара :

  1. Всеки край си има интересни истории.
    Чудесно е човек да се запознае с културата и на други народи!
    Ще чакам с интерес и следващите ти разкази и прекрасни снимки!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. С интерес прочетох всичко и разгледах снимките ! Удоволствие беше за мен да попадна макар и виртуално в тези хубави селца !
    Благодаря за разходката ,Иглика !
    С поздрав ! Хубав уикенд !

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти,Иглика!Не съм ходила в Гърция и тази кратка,но прекрасна обиколка за миг ме пренесе на место,за което отдавна сме се настроили,че ще посетим,но пусто време-не стигааааа:))))))Прекрасни селца!

    ОтговорИзтриване
  4. Невероятно!
    Съжалявам, че пропуснах тази екскурзия!
    Твоят блог ми разказа много!
    Чудесни снимки!
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  5. Не съм знаела за това нещо. И да ти кажа, ако не забравя, догодина може и аз да се разходя да видя подобно нещо. Много хубава разходка и много поучителна за хора като мен;)Благодаря!

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.