Ще продължа разказа си в картини и кратки текстове за селата в Драмско и техните жители, а и за маскарада, известен с различни имена, но навсякъде присъстващ в душите и сърцата на хората, за маските, които служат като магнит за хората, които са напуснали родните места, но за този ден се завръщат там, при корените си.
 |
| Една от любимите ми къщи в с.Кали Вриси, някогашно село Горненци |
 |
| На Йордановден, докато местните са на Св.Литургия в храма, бабугерите обикалят из селото, удрят с торбичката когото срещнат, но в двора на църквата не припарват - там е мястото, в което "дяволите" не пристъпват |
 |
| Жена на излизане от храма |
 |
| Жълтата къща на някогашния свещеник - отец Манол, долепена към стара къща - допада ми това сливане на стара и нова архитектура, има особен чар |
 |
| Една реставрирана къща в края на селото |
 |
| Отново една от любимите стари къщи |
 |
| Село Ксиропотаму - отново една стара къща заедно с част от групата |
 |
| По пътя към един от параклисите в околностите на Кали Вриси |
 |
| Ксиропотаму - и тези, които не могат да следват групата с маскираните са на улицата и разбира се любимите ми баби - като тези от моето детство, с черните дрехи и забрадки, бастуните, които като поздравиш с "Добър ден" ти отговарят "Дал ти Бог добро, чедо" |
 |
| Всеки вади някаква храна и питиета, за да почерпи |
 |
| Баба и внучка |
 |
| Баща и син |
 |
| Жената, която толкова ми напомня за моята баба...... |
 |
| Подпряна на оградата жена наблюдава групата и си спомня за младостта с малко тъга.... |
 |
| Обожавам старите порти, има нещо загадъчно и мистично в тях, вече влизаме в село Петруса, някогашна Плевня, а местните с гордост разказват, че Президентът Плевнелиев е от това село |
 |
| А понеже обичаят на маскираните тук носи името "камила", хората в Петруса си купили камила, за която се грижи специален човек и на Ивановден тя води карнавалното шествие и децата и младежите се качват върху нея "за здраве" |
 |
| Пикапи с храна, осигурена от местни производители се движат по улиците и раздават всекиму от продукцията.... |
 |
| Пикап с музикантите |
 |
| До огъня в центъра на селото |
 |
| Ето я и старата "камила" - запазена, но скрита- нали вече има истинска, жива.... |
 |
| На финала, типично по балкански - голямо хоро...... |
Иглика, от този регион ли е родът на баща ти? И аз харесвам много такива стари къщи, а тези възрастни жени ми напомнят за родопската ми баба, преселила се в отвъдното толкова отдавна. Много забавни коментарчета под всяка снимка, а маскираните са много интересни. Поздрави и хубава вечер! Ивелина
ОтговорИзтриванеИвелина, радвам се, че ти е било интересно да се пренесеш в тези прекрасни села, изпълнени с живот. Родът на баща ми идва от друго място, но доста отдавна се преселват - след въстанието през 1903-та.
ИзтриванеПрекрасна публикация и снимки и текст! Страхотно е, с интерес разгледах и четях! Ще погледна отново, затова от мен, прекрасна неделя и поздрави!:)
ОтговорИзтриванеБонбонче, прекрасен ден и на теб пожелавам!
ИзтриванеТова майтап ли е , че гледат камила за един ден? И я как вирее на тия ширини, нещо странно ми изглежда това, да не я докарват от някой зоопарк специално, минавала съм с кола из региона и си имаше доста сняг, възможно ли е из Драмско да вирее камила? Елена
ОтговорИзтриванеИглика, благодаря за хубавия разказ и снимки. Обичам да се докосвам до пазени с векове обичаи и хората, които ги пазят. Хубава нова седмица ти пожелавам!
ОтговорИзтриванеИглика, отдавна разбрах, че ти си извор на традиции и се радвам, че те открих , за да мога да се докосвам до тях.
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Много ми беше интересно разказчето ти,Игличе,благодаря,че сподели с нас!Хубава седмица!
ОтговорИзтриванеМного интересно и завладяващо! Благодаря ти, че сподели!
ОтговорИзтриванеПривет, Иглика и благодаря за прекрасната разходка! Аз да си призная, прочетох предната публикация и изчаквах тази, за да пиша, но в залисията си и наболелите напоследък проблеми, бях забравила. Днес прочетох мейла ти и това ме подсети.
ОтговорИзтриванеМного мило ми става гледайки старите къщи на Петруса, селото от където са тръгнали моите близки през 1944 г. Когато ходехме на почивка в Родопите, около Доспат, татко все ни помъкваше с брат ми и се качвахме на някой висок връх, а от там със светнали очи ни сочеше в посока Гърция и казваше: "Ей зад оня връх е Плевня! Вижте колко е близо!". Беше близо, но за него твърде далече - забранен плод! Не можа да доживее демокрацията, падането на границите и визовият режим, за да отиде и да види роден дом, роднини и приятели. А на мен ми се размина срещата с тях през 2004-та. Нямаше ги, трябваше да ги изчакаме, не бяхме сами и останалите бързаха, и "... нали пак можем да дойдем!" Ама ето, колко години минаха и все още ми се разминава!
Има една млада жена на снимките ти - тази с каскета и преметнатата пред гърдите чанта - някаква близост усещам с нея, сякаш гледам баща си в очите. Ако се окаже моя родственичка, ще е голямо съвпадение, но ... усещането е мнооого силно!
Благодаря ти, мила за доставеното удоволствие! Ще се радвам да се видим и поговорим!
Прегръдка от мен и усмихнат, неделен ден ти пожелавам!
Ирма,за всички хора от Плевня, Горненци, Просечен и още много села всичко това е една грандиозна трагедия, а срещите са тях са толкова интересни, като започнат разказите се оживяват, погледите светват и вече искат да разкажат на някой, който се интересува това, което е станало. Може и сега може да "се хване последния влак", да се запишат последните спомени. А наследниците на тези изстрадали хора могат да потърсят близки и научат повече за тях. Все още не съм готова да обобщавам, защото нещата са лични и касаят сложна проблематика, но пък влагам много време и чувства да запиша колкото е възможно повече.
Изтриване