събота, 26 януари 2013 г.

Маскираните в Драмско - част втора

Ще продължа разказа си в картини и кратки текстове за селата в Драмско и техните жители, а и за маскарада, известен с различни имена, но навсякъде присъстващ в душите и сърцата на хората, за маските, които служат като магнит за хората, които са напуснали родните места, но за този ден се завръщат там, при корените си.
Една от любимите ми къщи в с.Кали Вриси, някогашно село Горненци

На Йордановден, докато местните са на Св.Литургия в храма, бабугерите обикалят из селото, удрят с торбичката когото срещнат, но в двора на църквата не припарват - там е мястото, в което "дяволите" не пристъпват

Жена на излизане от храма

Жълтата къща на някогашния свещеник - отец Манол, долепена към стара къща - допада ми това сливане на стара и нова архитектура, има особен чар 

Една реставрирана къща в края на селото

Отново една от любимите стари къщи

Село Ксиропотаму - отново една стара къща заедно с част от групата
По пътя към един от параклисите в околностите на Кали Вриси

Ксиропотаму - и тези, които не могат да следват групата с маскираните са на улицата и разбира се любимите ми баби - като тези от моето детство, с черните дрехи и забрадки, бастуните, които като поздравиш с "Добър ден" ти отговарят "Дал ти Бог добро, чедо"



Всеки вади някаква храна и питиета, за да почерпи



Баба и внучка

Баща и син

Жената, която толкова ми напомня за моята баба......


Подпряна на оградата жена наблюдава групата и си спомня за младостта с малко тъга....


Обожавам старите порти, има нещо загадъчно и мистично в тях, вече влизаме в село Петруса, някогашна Плевня, а местните с гордост разказват, че Президентът Плевнелиев е от това село


А понеже обичаят на маскираните тук носи името "камила", хората в Петруса си купили камила, за която се грижи специален човек и на Ивановден тя води карнавалното шествие и децата и младежите се качват върху нея "за здраве"










Пикапи с храна, осигурена от местни производители се движат по улиците и раздават всекиму от продукцията....

Пикап с музикантите


До огъня в центъра на селото

Ето я и старата "камила" - запазена, но скрита- нали вече има истинска, жива....



На финала, типично по балкански - голямо хоро......



11 коментара :

  1. Иглика, от този регион ли е родът на баща ти? И аз харесвам много такива стари къщи, а тези възрастни жени ми напомнят за родопската ми баба, преселила се в отвъдното толкова отдавна. Много забавни коментарчета под всяка снимка, а маскираните са много интересни. Поздрави и хубава вечер! Ивелина

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ивелина, радвам се, че ти е било интересно да се пренесеш в тези прекрасни села, изпълнени с живот. Родът на баща ми идва от друго място, но доста отдавна се преселват - след въстанието през 1903-та.

      Изтриване
  2. Прекрасна публикация и снимки и текст! Страхотно е, с интерес разгледах и четях! Ще погледна отново, затова от мен, прекрасна неделя и поздрави!:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бонбонче, прекрасен ден и на теб пожелавам!

      Изтриване
  3. Това майтап ли е , че гледат камила за един ден? И я как вирее на тия ширини, нещо странно ми изглежда това, да не я докарват от някой зоопарк специално, минавала съм с кола из региона и си имаше доста сняг, възможно ли е из Драмско да вирее камила? Елена

    ОтговорИзтриване
  4. Иглика, благодаря за хубавия разказ и снимки. Обичам да се докосвам до пазени с векове обичаи и хората, които ги пазят. Хубава нова седмица ти пожелавам!

    ОтговорИзтриване
  5. Иглика, отдавна разбрах, че ти си извор на традиции и се радвам, че те открих , за да мога да се докосвам до тях.
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  6. Много ми беше интересно разказчето ти,Игличе,благодаря,че сподели с нас!Хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  7. Много интересно и завладяващо! Благодаря ти, че сподели!

    ОтговорИзтриване
  8. Привет, Иглика и благодаря за прекрасната разходка! Аз да си призная, прочетох предната публикация и изчаквах тази, за да пиша, но в залисията си и наболелите напоследък проблеми, бях забравила. Днес прочетох мейла ти и това ме подсети.
    Много мило ми става гледайки старите къщи на Петруса, селото от където са тръгнали моите близки през 1944 г. Когато ходехме на почивка в Родопите, около Доспат, татко все ни помъкваше с брат ми и се качвахме на някой висок връх, а от там със светнали очи ни сочеше в посока Гърция и казваше: "Ей зад оня връх е Плевня! Вижте колко е близо!". Беше близо, но за него твърде далече - забранен плод! Не можа да доживее демокрацията, падането на границите и визовият режим, за да отиде и да види роден дом, роднини и приятели. А на мен ми се размина срещата с тях през 2004-та. Нямаше ги, трябваше да ги изчакаме, не бяхме сами и останалите бързаха, и "... нали пак можем да дойдем!" Ама ето, колко години минаха и все още ми се разминава!
    Има една млада жена на снимките ти - тази с каскета и преметнатата пред гърдите чанта - някаква близост усещам с нея, сякаш гледам баща си в очите. Ако се окаже моя родственичка, ще е голямо съвпадение, но ... усещането е мнооого силно!
    Благодаря ти, мила за доставеното удоволствие! Ще се радвам да се видим и поговорим!
    Прегръдка от мен и усмихнат, неделен ден ти пожелавам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ирма,за всички хора от Плевня, Горненци, Просечен и още много села всичко това е една грандиозна трагедия, а срещите са тях са толкова интересни, като започнат разказите се оживяват, погледите светват и вече искат да разкажат на някой, който се интересува това, което е станало. Може и сега може да "се хване последния влак", да се запишат последните спомени. А наследниците на тези изстрадали хора могат да потърсят близки и научат повече за тях. Все още не съм готова да обобщавам, защото нещата са лични и касаят сложна проблематика, но пък влагам много време и чувства да запиша колкото е възможно повече.

      Изтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.