Моите първи френски макарони

   Между Коледа и празненството за Новата година се оказах у дома, най-сетне в отпуск. Не мислете, че последните дни са били леки, напротив.... Бях доста уморена, но имах нужда от ново зареждане, от потапяне в света на ароматите, различните продукти, котлони и фурна, мина голямото печенe на разни коледни сладки, които изчезнаха в различни посоки.        Голямо криене на разните кутии падна, а днес видях, че една скрита кутия съм покрила и от себе си и не съм открила. Но това си беше доста приятна изненада, защото от този тип сладки само бях пробвала парченце от една счупена при нареждането им в различни торбички. Щеше ми се да снимам торбичките, но така и не сколасах, пакетирах ги в последния момент и трябваше да бъдат разнесени, нямаше как да се мотая със снимки при положение, че "Главният пощальон" вече крачеше нервно около мен.
Вчерашният ден мина под знаменателя на пълната почивка - доста чаши с чай и каталога от Музея на невинността на Орхан Памук.

   Вечерта естествено трябваше да поздравим приятеля ни Стефан за имения ден и неусетно в сладки приказки и отново с доста храна посрещнахме новия ден.    На заранта се събудих с лека температура и намерение да прекарам деня в леглото, ставайки само за чай и поредната доза Терафлу. Стана ми смешно, че голяма част от софийските булеварди са окичени с техни светещи реклами, които ни пожелават весели празници, та и аз да прекарам подготовка за празника в тяхна компания.
Полежах около два часа, ставайки само за поредната вряла напитка и ме налегнаха едни философски мисли....Започнах да си правя равносметка на годината - какво съм направила и какво не, за какво съм благодарна и какво ме е дразнило, какво бързо трябва а свърша преди да е дошла Новата 2013-та. Благодаря на Господ, че сме здрави, че деца и съпруг са тук, че родителите ми са здрави и живи, свекърва ми също,  сестра ми и нейното семейство, зълвата и нейното, приятелите, че по празниците се събираме и че се обичаме. Благодарна съм, че има хора, които ме обичат и подкрепят такава, каквато съм - понякога бързорека, друг път внимателно обмисляща какво да кажа, понякога прекомерно отдадена на работата си и хукваща на поредното проучване и зачезваща надалеч, после прибираща се и леко виновна се стремя да прекарвам повече време с близките. Имаше успехи, естествено и доста неуспехи, но така мога да си пожелая за Новата година  много стари пожелания с нов привкус, но е важно да сме здрави, другото ще се нареди все някак!

Сетих се и за блога - стартирах го ей така, на един дъх, защото миналата есен дъщерята беше в Белград и все питаше по скайп какви сладки неща ще има у дома за Коледа и какво да очаква като се прибере за няколко дни по празниците. Та блогът беше отговор от моя страна. Не че преди това не поглеждах с интерес вашите местенца, но някак си приемах, че това не е сложно, нали така и така и си приготвям различни неща за похапване, колко пък е да се снимат и да се напише рецептата. До този миг храна не бях снимала, заснемала съм само природата, близките, хората по време на различните ми пътувания, предмети, а почетно място в снимките ми имат врати и прозорци. Привличат ме старите врати с онези ръждясали чукчета по тях, прозорците в различни страни, които разказват за обитателите си и пишат различни приказки в главата ми. Ама то с храната се оказа сложна задача и все още не мога да достигна до уменията, които бих искала да притежавам, но ще продължа  да се уча /задачка за следващата година/. Не зная как ще се преборя с два проблема - вечерите за мен са времето, в което се развихрям из кухнята, а на заранта рядко имам време и все не успявам да заснема на дневна светлина, а и нямам достатъчно място в настоящата си кухня, та да наместя допълнително осветление за нощните си подвизи. Но всъщност публикациите в блога следва да се случват тогава, когато човек е в мир със себе си, когато има какво да каже и сподели, не може да има план и график за това занятие, все пак нямаме социалистическо съревнование за публикации.

Докато лежах и размишлявах, сърбайки от  голямата чаша с чай, се сетих, че за тази година си бях обещала да направя френски макарони. Предишното им правене преди повече от година беше доста комично - толкова дълго време гласих всичко, нямах такъв пош с широк накрайник, та оформлението им беше грандиозна мъка, оставих ги да позасъхнат преди печенето, след което  изпуснах нещо върху тавата, белтъците се разлетяха, а аз уж да опазя другата тава, хванах и нея и се спънах. Беше голяма мъка, защото просто омазах цялата кухня, изхвърлих всичко и чистих дълго. След тази случка макароните останаха в списъка на нещата, които не правя и надали бих правила.
До днес, когато реших, че ако лежа продължително, ще се разболея истински и затова е по-добре да стана и да се захвана с някакви дела, че и то какви дела - да се направят френски макарони. Възхищавах се на   Ирина, Ина и Катя и техните предложения, гледала съм ги много пъти, но нещо все не идваше ред. До днес, когато реших, че достатъчно съм го раздавала лежерно и съм се лекувала и е време да се раздвижа. Извадих пакетчето с бадемово брашно на Др Йоткер, седящите кротко в хладилника белтъци, престояли вече доста дни, пудрата захар, ситото, поша и накрайника.

Включих и компютъра, изгледах видеото на Ирина и се заех със задачата. Да си призная, видях зор с бадемовото брашно, защото се оказа, че наличното пакетче съдържа 100 грама, та се наложи да смилам още малко бадеми, после видях, че в самото брашно има доста големи парченца, та всичко изсипах в блендера за досмилане. После ми беше трудно пак да го пресея, ама реших, че така ще го добавям и толкоз, пък "каквото сабя покаже".  Реших да наръся макароните с малко розов пипер и едно малко люто чушле, на което махнах семките и надробих, добре, че не беше силно люто, че сигурно съвсем странни макарони щяха да излязат... Спазих нейната рецепта за направата на макароните, оплесках всичко с печенето, защото печката ми е с изтъркани градуси и малко ги нагласям наизуст, стои само резката на 200 градуса и горе-долу по нея нагласям градусите. Е, по време на печенето разбрах, че не съм спазила инструкцията за 150-те градуса, та половината макарони станаха малко кафеникави, ама  все едно съм ги оцветявала с нещичко....Като за първи път  не изглеждат толкова зле, е моля майсторките да бъдат снизходителни към произведенията ми. Оказа се, че вече няма сметана в хладилника, та идеята за ганаша пропадна и на помощ ми се притече голямото бурканче Нутела - с нея слепих черупките. Похапнах два макарона противно на упътването да престоят поне една нощ, но нали трябваше да видя какво съм свършила - текстурата беше такава, каквато помня от Париж преди няколко години....

 Спазих много точно рецептата на Ирина , запомних я наизуст, прилагам съставките тук, а ако някой се вдъхнови и реши да пробва направата на макароните, все пак проверете отново при специалистките, нямам опит да споделям трикове за тях.
Продукти:
90 гр белтъци
щипка сол
40 грама захар кристал
200 грама пудра захар
110 грама бадемово брашно