Лицата на.....

Изчезнах бързо от виртуалното пространство, колкото и бързо се появих, но се наложи да се отправя на едно пътешествие, за да документирам маските в Гърция. Имам много за споделяне, но днешната ми публикация само ще отвори завесата за малко, тъй като фотографиите и видеокасетите се нуждаят от спешна обработка, тъй като скоро ще се появи нова серия и ще започна да забравям кое къде се е случвало...
Никой не знае кой е първият човек, поставил пред лицето си маска и защо- дали е опитвал да се свърже с прадедите си или с боговете, дали е търсел изцеление или се е готвел за битка, дали е трябвало да се скрие с нейна помощ от лошите духове или да измоли благоденствие....И понеже никой не го е документирал, за нас остава да гадаем или предполагаме. А и дали това е най-важното или трябва да разберем защо и днес хората слагат пред лицата си маски и участват в тези ритуали, какво ги кара да се завръщат по родните си места за деня на маскарада?
Участвам в един голям европейски проект - "Карнавалът - крал на Европа", благодарение на който успях да посетя маскарадите на доста европейски страни, а имам и още в списъка за тази и следващата година. Въпреки информацията за маскарадите в съседните страни все не сколасвах да отида до Гърция, за да видя какво се случва там. След малко проблеми преди празниците буквално за ден се организирахме с колеги и потеглихме към селата около Драма, Гърция. До този момент просто бях минавала през Драма на път за Кавала и Солун, но не бях обърнала внимание на региона. Някак си винаги съм била привлечена от морето и съм пренебрегвала този край. А всъщност селата около Драма се оказаха невероятно интересни и това бяха едни наситени с прекрасни преживявания дни. В този край маскарадите се провеждат около Йордановден и Бабинден (поради тази причина пропуснах да отправя поздравите към имениците, за което се извинявам). Първото, което се набива на очи при влизането в селата е това, че те са живи, че няма толкова запуснати къщи като при нас, както и това, че хората са доста спокойни и усмихнати. Вярно, че по време на карнавал и нашите селища оживяват, но духът се усеща различно....Не зная коя е точната причина за обезлюдяването на селата ни, но наистина ми стана мъчно, защото непрекъснато правехме аналогии. А и хората бяха невероятни, лицата на бабите ми напомняха за тези от моето детство и сякаш се пренесох за кратко в друг свят......
За маскираните и техните обичаи ще разказвам в друга публикация, както и за обредните храни и представянето на няколко интересни за мен персони.
Сега ще Ви разкажа за вечерта преди Богоявление, когато бяхме поканени в една фамилия в село Кали Вриси (някога селото е носело името Го̀ренци, когато в него са живеели българи, а през 1927 г. е преименувано. Новото име е дадено заради множеството извори до селото, голяма част от които са каптирани в красиви чешми) за последната Кадена вечеря. Привечер хората отиваха до гробището, което е невероятно поддържано (отново ще си позволя да направя паралел с нашите тревясали и близки до прерии...), минаваха през храма, чийто патрон е Св.Марина, целуваха иконите, палеха свещи, носеха кадилници, с които прикадяваха гробовете (малко преди това бяхме изненадани от хората, които срещахме - много от тях носеха по улиците кадилници и това ни накара да си задаваме въпроси) и отиваха да запалят кандилцата на гробовете на своите близки. Цялото гробище бе наситено с аромат на тамян, а светлината като че донасяше спокойствие. Помолиха ни да не снимаме на гробището, така че снимки от него няма да покажа.  След придружаване на нашите познати до това място се върнахме в къщата, в която бяхме поканени за Кадената вечеря. Трапезата беше наредена, домакинът прикади трапезата, накара и всеки от нас да направи по едно движение с ръка, с което ароматите да стигнат  и към нас, отиде до всички помещения в къщата, до двора и се върна при нас. Нашият домакин - Никос, живее с майка си Елени.Тя е на 93 години, много ведра и слънчева жена. Тя начупи с ръка една филия хляб на толкова парчета, колкото души бяхме около масата, каза молитвата "Отче наш", после всеки трябваше да потопи хляба в една чаша, пълна с червено вино, да го изяде и след всичко това седнахме да се храним.
В момента не разполагам с всички фотоси, едната карта забравих в музея, така че сега ще пусна няколко снимки от селото. А скоро ще публикувам и разказите за маските, за хората и тяхната храна....

Тук са останките от зидове на някогашните къщи от с. Горенци

Едно от стотиците дървета с нарове или калинки, както ги наричат