неделя, 15 януари 2012 г.

Светът пред маската, светът зад маската и магията на маските

Често са ми задавали въпроса кой е първият човек, който е сложил пред лицето си маска, защо и кога. Нямам отговор на този въпрос. В далечни времена хората слагали пред лицата си маски, за да се свържат със света на мъртвите прадеди, да преминат в света на Отвъдното, войнът слагал маска пред лицето си, жреците....... И всичко това за различни мистични ритуали. А какво кара и днес хората да покриват лицата си с маски, да обличат странни костюми и да носят тежки звънци, с които да обикалят селищата  по цялата Земя?
Защото маскарадите не са явление само българско, а световно, защото маскарадите властват навред.....
У нас също маскарадната традиция е жива и днес. Има специални дни от календара, когато хората се маскират. Прадедите ни вярвали, че във времето след Рождество Христово до Богоявление дните били "мръсни", защото преди да се въведе порядъкът в света с кръщението по Земята бродят всякакви духове, голяма част от които били лоши и вредяли на хората. Та за да се прогонят тези лоши сили, да се прочистят селищата, а и просто за забавление хората надявали страшните костюми и поставяли маските.... Някога се маскирали само мъже, млади, здрави, явно това си е било един вид ритуал, който да показва, че те вече минават в нов статус, че са годни за женитба....Всеки сам, тайно от останалите е правел маската си. Вярвали, че така маските имат по-голяма сила, а и никой не е знаел кое е лицето зад маската. Излизал всеки младеж от къщата си още в тъмни доби, събирали се всички на някое тайно място извън селището и после тръгвали заедно към къщите, влизали във всеки двор, играели, честичко извършвали и лудории разни, а за стопаните на дома било важно да ги посрещнат, да ги подкрепят с храна, вино и ракия, да ги даруват с разни продукти и дребни пари. А след обиколката из цялото село дружината се събирала на мегдана, жителите също излизали и наблюдавали пародийната сватба между двама момци, единият облечен в женски костюм,  типичен за региона... Събраните храни групата продавала или подарявала на бедни хора от селото, а парите ползвали за благотворителни цели или за общото благо- я книги да купят за селското читалище, я чешма да съградят, все за благото на общността.....
На 13/14 януари, когато по стария календар настъпвала Новата година тръгвали дружините на маскираните в Пернишко, дошла е Сурвата. Няма да разказвам за миналото на маскарада в този регион, ще концентрирам разказа си върху последните години. Странно нещо се случва в тези два дни. Онези пусти села, в които живеят само неколцина възрастни, хора, които са живели в големите градове и след пенсионирането си са се завърнали на село, за да освободят апартаментите за фамилиите на наследниците се оживяват, прииждат автомобили, пълни с млади хора, отвсякъде се чува весела гълчава. Започват да пушат комините на старите къщи, появяват се повече светлини, на площада се подреждат дърветата за огъня и от автомобилите се вадят звънците, нанизани на колани. А като се посмрачи, хора с костюми, върху които са пришити парцали или с дрехи от кожи и начернени лица прибягват от един или друг край, събират се около читалището, бабите носят тепсиите с баници или пити, скарите са запалени, виното и ракията наточени и чакат маскираните. Вечерта на 13-ти януари групите играят в центъра на селото около огъня, гостуват на други села, като се спазва правилото "едната година посрещаш група от друго село, следващата ти отиваш на гости", веселието продължава до малките часове на следващия ден. На заранта групите се събират и тръгват на обиколка из селището. Всички ги чакат като скъпи гости, няма къща, в която да не са готови за посрещането им. Местните казват, че за тях Сурвата е като най-важния национален празник. Виждаме с маските възрастни мъже, младежи, жени и деца. Най-малките също са облечени с типичния за селището костюм, но звънчетата по коланите им са по-леки. А тези на възрастните мъже често тежат около 30- 40 килограма. Каква сила, енергия и страст трябват, за да обиколиш километри, да подскачаш с тази тежест върху себе си, а да не забравяме и маските. Много отдавна в този край са започнали да правят все по-масивни конструкции на маските, декорирани с пера, кожи и много рога. А тези маски тежат, трудно е да се пази равновесие с конструкция, често висока повече от 3 метра, облепена с различните декорации, ама нали пък това е начин да демонстрираш и силата си....
И тази година селата бяха огласени от глъч, музика, звъна на чановете и хлопките, бюлюкбашиите, облечени с костюми на четници обикаляха и със саби и свирки подреждаха групите и даваха тон на действията на всички, тъпаните разцепваха мрака и ни помагаха да влезем в едно магическо пътешествие, да станем съпричастни на ритуала.
Единствената неприятна изненада за мен самата бе наличието на няколко маски във всяко село. Понякога заради това мразя фестивала, който се провежда в Перник всеки последен уикенд на януари. В регламента на фестивала има състезателен елемент и групите ревниво пазят в тайна своите маски, за да не се получи така, че хора от близко селище да се появят с идентични на техните и да им вземат наградата. А на площада изваждат само няколко от старите маски, които са добре познати на всички. Местните ни познават и ни разрешиха да  снимаме маските им, заключени в специално помещение, но от уважение към труда им и заради проявеното доверие няма да ги публикувам сега, преди фестивала "Сурва" в Перник.
Предлагам на вниманието Ви няколко фотоса, с които надявам се да усетите атмосферата на маскарада.









И понеже голяма част от постовете се въртят около темата за храната, сега ще пусна и фотоси на ястията, които се подготвят за празника. Обикновено се готви "вариво" - свинско със зеле, питки и баници. В с. Чепино имаше баници, пити и домашна пача, която беше много вкусна. Е, кюфтета и кебапчета също, но те не са мои фаворити....










Няма коментари :

Публикуване на коментар

Това е мястото за въпроси, коментари.