понеделник, 25 март 2013 г.

За хляба и Благовещението

Нещо ми е трудно да стартирам тази публикация - искам да разкажа доста неща, а всъщност нямам идея откъде точно да започна....
Икона "Благовещение" от Музея в Корча- някога Енвер Ходжа в Албания  прибрал всички икони в музея, а храмовете превърнал в складове и обори 

Днешният ден- Благовещението, който свързваме все с рибната трапеза, ама мен за разказа ме тегли към хляба отново. 
А понеже темата за него, за хляба, ме занимава и професионално, преди година обиколих с колеги няколко балкански страни и основното, за което разпитвах си беше обредния хляб и печатите за хляб. Чудя се с представянето на коя от събеседничките ми да започна, но всъщност първата, за която се сетих беше баба Анастасия от албанското село Церье. Пътуването в Албания из селата около Преспанското езеро беше толкова интересно и изпълнено с невероятни емоции, хората бяха толкова отворени и любезни, а живеят доста тежък живот от десетилетия....Няма да дискутирам проблемите за идентичността, защото днес нещата са различни и не желая да принуждавам хората там да казват неща, с които да си мислят,че ще ми харесат. Не това беше целта на посещенията в селата и много домове, въпреки, че не минахме и без въпроси относно процедурата за издаване на български паспорти....
Ама пак се отплеснах, тръгването за село Церье беше доста импулсивно, от съседното село ни казаха, че заради изборите са пооправили пътя към него и ако решим да тръгнем, няма как да не стигнем. Пътят се виеше в планината, да е си помислите, че асфалт имаше, просто леко утъпкана пръст, поосечени дървета и храсталаци около тесния път, но в колата присъстваха четири луди глави, които непрекъснато си повтаряхме, че сега трябва да стигнем до селото, иначе не се знае дали ще сколасаме пак да дойдем по тези места и няма да се отказваме. Доста пъти спирахме и гледахме раздвоените пътища, анализирахме кога са минали други коли и къде би трябвало да е селото, щото навигацията не функционираше, а ние нямахме представа къде се движим. След шеги и напрежение /защото имахме уговорена среща в определен час в Корча/ ще успеем ли да стигнем и колко човека в селото ще открием, видяхме отдалеч селото и успокоихме душите.
В селото живеят към десетина души, все възрастни хора, магазин няма, добре,че щерките и синовете им работят по Гърция, а преди Великден бяха минали да позаредят с продукти родителите... В тази пустош хората обработват земята, гледат животни, ама и няма как другояче, животът е безмилостен...
Първият срещнат от нас жител на Церье, който така и не се начуди какви сме ние и дали сме наред да идем при тях, там, на края на света....

Храма в село Церье, Албания

Къща в селото

Хляба на баба Анастасия

Гледка към Преспанското езеро - и типичните бункери се виждат като гъбки

Цялата къща се варосва преди Великден, а чергите, завивките се перат преди празника. Ние бързаме, отказваме да споделим трапезата им, та ни изпращат с торба с хляб и прясно сирене


Ама пък какви усмивки грееха по лицата на възрастните хора, с какво удоволствие говореха за всичко... Та баба Анастасия ми разказа за първата си питка, докато сладко похапвахме от нейния хляб с нахутена мая и прясно сиренце. "На Благовещене мама ми сипа брашънце в нощвичките, донесе котленце с водица, солчица, хватената маица и ми показа как да замеся хлебче. Месих, тя гледаше и даваше акъл, мънинко се притеснявах, леко сълзици излянаха, ама стана хлебчето. Баба ми поля да се умия ръчинките в котленцето от замесването и после тая водица сипахме на плодно дръвче- ей при тая слива, хем мойте ръце да са плодовити, хем дървото да дава благ плод. Изпекохме хляба, раздадохме по мънинко на жените от селото, а те все хвалеха колко сладък хлебец съм направила. Ох, едното време много девойчета имаше и все на тоя ден месеха и раздаваха хлебчета..."
Отново гледка към езерото.....
И моя милост, в един от бункерите - така и не си дадох отговор как са мислели, че ще ги пазят от враговете при една евентуална война, ама .....луди соц години........строил Енвер бункери, а хората едва свързвали двата края......
Баба Анастасия ни разказа още доста неща, но за тях друг път ще разказвам. Срещата ни беше безкрайно вдъхновяваща за нас, научихме много интересни неща от нея и съседките и. Забавно беше, че при преминаването в Гърция около езерото в едно от селата срещнахме сина и снаха и, които работеха и живееха там и се канеха за празниците да ги наобиколят в Церье и се изумихме колко е малък светът и какви неочаквани срещи ни устройва....
И за да не досаждам само с хлебните теми, представям ви рибната ни трапеза за Благовещение:
Филе от пангасиус, запечено на фурна със сол, чер пипер, малко бяло вино, лимонов сок, дребно нарязан чесън. За гарнитура- аспержи със зехтин и пармезан, запечени за кратко, соеви кълнове и салатки, но снимките им се разминаха на тях.....нали все става почти тъмно додето сколасам, та снимките са си голям проблем.....

11 коментара :

  1. Иглика, всъщност много ми се ходи в Албания-сега още повече и точно на такива места ми се ходи-не искам да гледам МОЛ-ове и небостъргачи, а хора, природа и малко минало ( много история ми идва в повече, не е по моята част).
    Прекрасни снимки си направила и би било хубаво, ако имаш още какво да покажеш от това пътуване.
    Честит празник!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мартич, там беше приказно за мен, ще опитам да публикувам снимки от много места, защото региона на Преспанското езеро е наистина невероятен и спиращ дъха!

      Изтриване
  2. Честит и благословен празник за цялото ти семейство,Игличе!Много ми допада порцийката ти!И винаги ни правиш съпричастни на твоите интересни пътувания,благодаря ти,мила!Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Роси,радвам се, че споделеното ти е било интересно! Прегръдки от мен!

      Изтриване
  3. Много красиви, наситени с много тишина и надежда са снимките, Иг! Хлябът винаги е съпътствал празниците и делниците на всеки човек, но когато е направен с много любов, той е най-сладък. На патерици, но от сърце искам ти пожелая здраве, нестихващо вдъхновение и много успехи! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ев, там беше толкова тихо, спокойно, хората толкова приветливи, а същевременно отрудени, а хлябът като тема за проучване си е благодат!И за теб пожелавам на патерица здраве и благи вести!

      Изтриване
  4. Чудесна история! Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  5. Иглика, с нетърпение очаквам всяка твоя публикация :)
    Благодаря, че винаги споделяш интересни неща :)
    Поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зори, радвам се, ако наистина ти е било интересно, защото тези срещи за мен са вълнуващи наистина, не е просто работа...Поздрави!

      Изтриване
  6. Иглика, благодаря ти, че ни правиш съпричастни с тези вълнуващи и интересни срещи!
    Приятна вечер!

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.