На път за Преспанското езеро - Македония

Тази вечер за храна малко ще говоря, ще ви разходя до Македония - за да тръгнем към Преспанското езеро избрахме маршрут през Македония, та  представям пътя ни чрез снимки и кратки текстове под тях, те ще бъдат достатъчни за да  споделите емоциите от пътуването ни. 

Магистралата към столицата на Македония - Скопие, носеща името на Александър Македонски.....

Столицата Скопие е една огромна строителна площадка - гради се, сякаш никой за криза не е чувал,  а това е паметникът на братята Кирил и Методий - създателите на славянската азбука 

Началото на чаршията - в близост до големите строежи 

Бъдещият Археологически музей на Македония - грандиозен строеж

Отново музея

Паметника на Александър

И да не си мислят французите, че само те могат да имат Триумфална арка, македонската е внушителна и грандиозна...

В целия този скулптурен парк с персони от историята има и две човешки статуи, та чак се запленяваме от тях и се редим да се снимаме един след друг....

Входа на храма "Св.Спас" и гроба на Гоце Делчев

Гроба на Гоце Делчев

Снимка от колата...на път за Охрид

Манастира "Св. Еразмо"

Нощен Охрид

Нощна снимка на паметника на Светите братя, че на заранта  няма да имаме време да се разхождаме из Охрид, а имаме план за обиколка на няколко села наоколо....

Поглед от хотелската стая към Охридското езеро

Сигурно мъжете знаят защо.....рефрена на популярната реклама...

Рано заранта- бързи снимки на града, че няма време за размотаване, към селата бързаме....

Добавете надпис

Цъфнала магнолия, кратка въздишка и бърза снимка, моментално си навличам гнева на колегите - хайде сега, пак намери китки за снимане...ама това е дърво, протеста остава неразбран и бързо се движим към колата....

-Чакайте, това е важно, този тип параклиси по улиците ги няма при нас, трябва да се снима...
-Уф, като с деца на море.....все нещо важно, все някой се заплесва, работа имаме да вършим, ще изпуснеш някоя баба и после ти ще се цупиш....
Ама снимката стана и усмивката грейва, пък другите се заплесват по закусвалнята, квит сме, сега аз мога да мрънкам, че е време за път....не че отказвам закуската, щото път ни чака и не се знае кога ще хапваме...

И след нощувката в Охрид се отправяме към две села - Калища и Радожда и към град Струга.

Скален манастир "Рождество на Пресвета  Богородица"- Калища

Скален манастир "Св.Атанасий"- с. Калища

с. Радожда  - поглед към езерото откъм манастира "Св.Архангел Михаил"

Навред е пълно с теменужки и поляните ухаят....

Скалния манастир "Св.Арх.Михаил"

Поглед към Охридското езеро...

В бистрите води на езерото се виждат цели стада от рибки

И бабите като излезли от музей...

- Со забуно съм отраснала со забуно ке си умрем! В  превод- с този сукман съм отрасла, с него ще умра!

Заранта си поръчваме в с. Радожда  да ни сготвят змиорка, която наричат ягула и се пече поне 6 часа- през деня нямаме време за ядене, обикаляме, разпитваме, записваме, снимаме, а на финала сме възнаградени с невероятна вкусотия. Добре, че не знаех какво е ягула като поръчвахме, че можеше и да се откажа, чак като похапнах, разпитах за рецептата, разбрах какво съм яла, ама.......да не се оплаквам от змиорката...

Продължаваме към Ресен - градът, в който е роден Симеон Радев, авторът на "Строителите на съвременна България"

До входа на храма в Ресен, надписът, че всеки трябва да има по 3 деца....

Храма в Ресен- "Св.Георги"

Ей на това му викали хуманна акция - евтино изкопаване и закопаване...ти само умри.....

И на финала в близост до границата с Албания и главната цел- Преспанското езеро.

Nice, a?????