петък, 25 октомври 2013 г.

Паста с тиква и спанак

   Продължавам серията с домашни изненади на тема "тиква". Безкрайно ми допадна супата от тиква, която презентира Ева, а след това видях предложението на Ани за паста с тиква. Приготвих ястието, хапнах от него, едва се сдържах да не си сипя и втора порция, но успях да преборя лакомията си. Пастата беше подготвена за вечеря. Синът се прибра късно, констатира, че мирише много вкусно,  но е вечерял, пробва мъничко и се удиви на трансформациите на тиквата. На финала в почти нощни доби се прибра и бащата - кацна от пътуване до Мюнхен, разказвайки за пътя и преживелиците си, седна да вечеря по никое време, като обяви, че е много вкусно, но дори не бих могла да си представя какво е обядвал в Германия - месо с гарнитура от тиква, дори го снимал, за да ми покаже. Е, това вече ме накара да прихна от смях, а той започна да описва невероятния вкус на тиквата, дори видите ли, попитал как е приготвена тази гарнитура, за да ме информира. Заливайки се от смях, буквално на пресекулки го попитах знае ли какво яде, а отговорът беше - "паста с невероятно вкусни моркови, които са леко подсладени". Смяхме се много, но вече няма нужда от търсене на обиколни пътища за презентацията на тиквата....
Хайде, време е за рецептата:

Паста с тиква и спанак
Почистете тиквата, нарежете я на малки парченца, добавете нарязана глава лук и две-три скилидки чесън, сол, зехтин и 3-4 лъжици вода  сложете да се запече.
В това време сварете пастата според указанията или собствените ви предпочитания. Запазете малко от водата, в която е вряла.
Нарежете две скилидки чесън на дребно, запържете ги в малко зехтин, колкото да се ароматизира мазнината, добавете пастата, малко от водата, връзка измит спанак, тиквата. Сервирайте с настъргано твърдо сирене и добър апетит!

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Салата с марули, рукола, цвекло и .....нар

   След последното пътуване се озовах у дома с торба нарове. Този плод винаги ми е бил много любим. Когато бях дете, при баба ми от Тракия винаги имаше нарове и така обичах да обеля кората и после да се разпукват зрънцата и от тях да потича сок. На моите съученици и приятели пък нарът им беше непознат.
   В някои страни като Турция например, по това време на годината е изпълнено с машини за сок и ароматната червена напитка се предлага за утоляване на жаждата.  Скоро ми попадна информация, че напитката от нар успява да топи тлъстините. Влиянието на сока от нар върху консумиращите го е огромно. Той помага за повишаване на хемоглобина,  при лечението на анемия, цери хипертония и заради високото съдържание на калий съдейства на моторчето на тялото- сърцето, да работи по-добре.
   И тъй като помага на храносмилателната система, защо да не го включим в една богата есенна салатка?
Есенна салата
няколко листа маруля
изпечено цвекло, обелено и нарязано на малки парчета
една малка връзка рукола
Козе сирене, нарязано на парченца
Половин ябълка, нарязана на дребно
няколко чери доматчета
шепа орехи, нарязани и запечени за кратко върху сух тиган
Нар
Дресинг:
3 суп. лъж. зехтин
2 суп.лъж. балсамико
1 скилидка чесън, пресована
1 ч.лъж. мед
1/2 ч.лъж. меласа от нар
Нареждат се продуктите, заливат се с дресинга и ....грабвайте вилиците и.............
добър апетит!

понеделник, 21 октомври 2013 г.

Щрудел с круши, какао и лешници

        Някога Бог имал едно младо крушово дръвче. Не щеш ли, една крава изяла връхчетата му и Господ се разгневил, след което я превърнал в месечина. Та затуй върху лицето на Луната и днес можем да видим сянката на онова крушово дърво.
       Ама да оставим дървото и Луната, а да заговорим за плодовете, събрали в себе си много слънце, сладки сокове и притежаващи един прекрасен плътен вкус. Сортовете, които се намират на пазарите у нас са много, а и аз не ги разбирам хич, зная само, че обичам да похапвам обелени круши, нарязани на парченца, в комбинация с различни сиренца. И останалите у дома май така предпочитат, та всеки се ослушва друг да ги обели и нареже. От първите круши на пазара правих един щрудел заедно с ябълки-петровки, лешници и орехи, но така и остана непубликуван. Сега ще ви го покажа и него, но най-накрая. Първо ще покажа този, който видях във Фейсбук, с линк, посочен от Йоана и светкавично направих (чак светкавично, не, почти със седмица закъснение, ама снимките бяха пленителни и запомних базисно приготовлението) , само с круши, какао и счукани лешникови ядки.





сряда, 16 октомври 2013 г.

Супа от тиква и помирение с есента

    Много, много отдавна децата от различни възрасти били в един клас заедно, с един учител. Та даскалът в едно такова килийно училище попитал децата веднъж каква е формата на Земята и те бързо му отвърнали - "на тиква".  А понеже училището било залепено за църквата, една от бабите, току-що излязла от храма, слушала децата и им пояснила - "Тиквата е вместилище на душата".
   Дойде и времето и на нея - Тиквата, по улиците и пазарищата са натрупани  купчини, различни сортове, различни форми, подканящи да бъдат отнесени към дома. В България май приетите ястия с тиква са баница, печена тиква, тиква с мляко и яйца и рачел. Или поне това аз зная и това е било прието в моето семейство. Супата от тиква не е част от фамилния рецептурник, но нямаше как да се мине без нейната проба. Е, да не си мислите, че първоначално съм казала у дома каква е тази супа....просто сервирам крем-супа и толкоз. Пък след поискването на втора порция , а и нейното похапване, пускам бомбата.... Неочаквано спокойно се приема и дори лек възторг долавям у онези, които недолюбват особено тиквата...
   А есента вече е с друго лице за мен, преживях си прехода от лятото към нея, бързам да се насладя на изобилието на зеленчуци и плодове  и да извлека най-доброто от тях. Но стига с лирическите отклонения, помирихме се с есента, време е за рецепта!

Супа от тиква
Продукти:
Около 1 кг тиква "цигулка", обелена и нарязана на парчета
2 картофа на резенчета
1 стрък праз - нарязан на кръгчета
1 глава лук - едро нарязан
малко целина на дребни парченца
2 моркова - нарязани
малко парченце корен от джинджифил
Зехтин
Сол
Малко топено сирене
Приготовление:
  В загрятия зехтин сипваме всички зеленчуци, леко разбъркваме за кратко, доливаме вода, варим и пасираме. Малко преди края добавяме топеното сиренце.
В едно тиганче сипваме зехтин, нарязани две скилидки чесън и добавяме накъсано на розички броколи - пържим за кратко, колкото броколито да поеме от аромата на зехтина и чесъна.  То всъщност заедно с печена чушка, салвия и зелен лук е за декорация и вместо крутончета....

Да ви е сладко!
   P.S. Този текст беше написан и подготвен преди време, а днес видях, че съм забравила да го публикувам. Отново не съм у дома, а в едно село и докато седя в кафенето с компютъра, за да ползвам нета, една жена видя супата, попита от какво е, а като разбра, започна да се вайка докъде сме стигнали, та тиква в супата да слагаме...Каза да изчакам да ми донесе някакви продукти, та да имам какво да готвя....Не щя да ме разбере, та....пускам текста и бягам, че за резил станахме....супа от тиква...хм....


четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Есен и отново нещо сладко, като за добре дошли - кейк със сини сливи..


Май думите, че обичам всички сезони се оказаха недотам верни. Не че мразя есента, ама ми е трудно да привикна със студеното време. Преди две седмици се намирах в Солун, малко примрънквах, че ми е твърде горещо през деня, вечерите си бяха прохладни, а при връщането си тук, в София, бързо се наложи да променям част от гардероба.
Като капак на всичко, имам работа, свързана с обикаляне на различни места, а мразя разходките в София по време на дъжд, когато настъпваш плочка и всичко се излива в обувката ти, обичам  разходките сред природата след дъжда или да се занимавам с нещо у дома. Обичам багрите на есента, богатството  на аромати от уханни плодове и цветни зеленчуци, които изпълват входовете на жилищните блокове, все още леко се стеле ароматът на печени чушки и туршиени заливки. С тези печени чушки забавлявах колегите ми дълго. Ами там нито веднъж не ми замириса на печени чушки, носеше се аромат само на пържени. А мирисът на късното лято и есента за мен си се свързва с печените чушки, след тях идат тиквата и кестените и ...отново неусетно зимата е дошла. Нещо доста бързо се сменят сезоните, трупат се годините неусетно почти....
      След месечен престой в южната ни съседка се прибрах с огромен мерак за готвене. През първите дни от завръщането само меракът остана - задачите заваляха една след друга, а и у дома всичко е тръгнало на разваляне. Преди да тръгна моторчето на пасатора и блендера ме изостави, като се прибрах, миялната сдала, още си чакам резервната част от сервиза... Домашните се оправдават кой кога е поливал цветята, на финала заключиха, че това си е "санитарна сеч", заради огромното количество цветя, та сега има нужда от "леко залесяване".
А и готвенето никак, ама никак не ми спори. Ястията се получават, ама пътьом правя непрекъснато бели и всичко се случва трудно. В неделята при пържене на магданозени кюфтета взех, че  бръкнах добре с пръстите в мазнината, та половин час ходих с ръка в чашка с кисело мляко и сода. Но...поне си имах мехлем, та помогна- нямам и белег. Добре, че бях го направила малко преди това, та си го използвах - и да знаете, действа, ако още не сте се решили, време е да го направите.Благодаря на Здравчето, при която видях рецептата. Е, освен невена сложих и една шепа суха лайка, а към края и стрък розмарин, но е наистина вълшебен.