Св. Трифон / Трифон Чипия

Рано заранта написах един текст за днешния (все още) празник, но съм забравила да я публикувам. Явно си има причина за това, а сега се наложи да го променя, защото денят вече е към своя край.... През целия ден се налагаше да разказвам какво точно се прави в деня на Св. Трифон, кога се отива на църква, после как се отива на лозята, кой отива да зарязва лозе и какво става после. Сутринта преди тръгване за работа попаднах на един телевизионен канал, който представяше едно празненство на лозята, по време на което една дамска формация бодро пееше песните за деня, една жена, наметната с мъжки ямурлук бодро режеше пръчки и поливаше лозето с вино. Веднага се сетих, че на този ден в традицията е забранено жените да ходят на лозето, защото това е "мъжка работа" и на този ден е недопустимо.
Вярно, че от месеци проучвам всичко, което е свързано с виното, с неговата употреба, с неговата история и дух, но днес това схващане за недопускането на жените не ме подразни. Стана ми весело, защото всъщност точно в тази посока комай еманципацията е криворазбрана. То и маскарадите някога са били само за мъже, а днес жените крачат гордо с маски. Това вече го приех, защото разбирам гледната точка на тези участници - за жителите на малки селища това е начин да пътуват по фестивали и събори, жените пазят традицията, правят маски, участват активно в групите. Но веселието на лозето не ми се връзва с жените....
Някога жените ставали рано, приготвяли специален обреден хляб, който декорирали пластично с гроздове, лози, слагали в торбата на мъжа една печена кокошка, разни туршии, парче сланинка. Всички отивали в храма, а след Литургията получавали светена вода и се отправяли към лозята. Зарязвали лозите, избирали си цар (имотен, уважаван човек), черпели се солидно с вино и така попийнали порядъчно се връщали в селото, където Царят ги гощавал с храна и вино. Та някак не си представих като приятна картинка тумба порядъчно почерпени жени.....
Не си мислете, че се обявявам против консумацията на вино от жени, всеки е свободен да прави, каквото желае...Но, има пак едно "но"........
Не че искам да съдя някого, нямам подобни права, а и човек не знае гледната точка на хората, които правят нещата по този или друг начин.... Любопитно ми е как вие, драги читатели приемате тези промени в ритуалите.....
А след завръщането от работа, пътувайки в метрото, се сетих, че не е зле и аз да приготвя ритуалната за днешния ден храна....На път към къщи закупих пиле, което напълних със смес от нарязан на дребно лук, скилидка чесън, 6-7 печурки, сол, шепа ориз и половин шепа булгур, акомпанирани от връзка зелен лук и магданоз. Всички тези продукти бяха задушени в малко мазнина, оставени да набъбнат с водичка, а след това пилето бе зашито, отвън намазано най-напред с лимоново сокче, после със солчица, червен пипер, бял пипер, мащерка и мъничко смлян шафран. Пилето сложих в плик за печене, до него оставих две скилидки небелен чесън, половин чашка розе, няколко капчици зехтин, които да придадат маслинов аромат на симфонията от аромати и запечатах. Пекох 45 минути на 200 градуса и това е.....
Питка не сколасах да направя, но пък имахме вкусен царевичен хляб, който да прави компания на пиленцето.....Е, отчетохме се с нещо традиционно на днешния ден, та

"Да даде Св. Трифон,

да даде голям род, берекет,

да напълним корабите с грозде,

да напълним буриите с вино,

да продадем виното на добра цена,

и да не стане на оцет."

А, докато не съм забравила - иконата е от с. Долно Луково, Ивайловградско



















И голямата ми благодарност за наградата от Мони-