Великден 2016

Странни се оказаха последните седмици....  Човек си прави някакви планове, а после се случва нещо, сякаш за да ти напомни, че "Човек предполага, а Господ разполага".

Градих планове за Великден, за освещаването на къщата. Тя все още не е готова във всеки детайл, но нали е речено, че при влизане в нова къща хората трябва да я осветят, за да бъдат дарувани със здраве и да не се наложи къщата "сама да си взема курбан". И понеже решихме да се нанесем , въпреки че все още има и помещения без врати, взехме решение да направим курбана и освещаването за Великден.
Агнето бе запазено, подготвено, а когато стартирахме с пълненето му, майка ми  падна. Наложи се операция, поставяне на изкуствена става. Не желая да разказвам за ходенето по мъките и състоянието на болничната система, за финанси и здравни каси, защото мога книга да напиша. Срещнах се с безразличие и топлота, с човеци - медици и с медици-касички. Изчетох какво ли не в мрежата, нали ми бе дадена "опцията" да взема решение как да се процедира (като че разбирам нещо от медицина), прозвъних на сума ти познати доктори, получих обяснения и научих много неща.
Самата операция бе на Великден, а аз си казах, че трябва да мине и събитието по освещаването, все пак цяло агне бе напълнено и изпечено....
Преглъщах напиращите сълзи, усмихвах се, а вече не разбирах какво и защо го правя. Но издържах, нали уж съм силна....
Козунакът месих за първи път в самото навечерие на Великден, той тъкмо се опече и вече чувахме гълчавата около църквата наблизо. Все пак бе добре да ангажирам ръцете и мисълта си с нещо различно.
Прибегнах до старата фамилна рецепта, която вече сте видели в първото българско кулинарно блогосписание. До снимка не успях да стигна. Не успях да снимам каквото и да било, но здраве да е. Дано всичко вече се оправи и мама се възстанови бързо.

Преди време открих, че една от фамилните рецепти е взета от книжката на Ана Кръстева -  „Малка готварска енциклопедия”, издадена през 1940 г. А книжката вече е толкова оръфана, че я сканирах и резпечатах отново. Сега мога да я завещая в добър вид на децата си, а и да я имат в електронен вариант.  А това е рецептата за козунака:

Козунак

Нужни продукти:

1 кг бяло бршно

15 жълтъка

2 белтъка

200 гр захар

½ прах ванилия(днес ние ползваме 1 суп.лъж. ванилов екстракт)

150 гр сухо грозде без семе (стафиди)

200 гр чисто масло

Малко сол

200 гр мляко

1 суп.лъж. каймак (днес ползваме заквасена сметана)

Мая 6 кв.см. (тук бабината мярка е като локум)

Настъргана лимонова кора на 2 лимона

Мас за намазване на формите

Попарваме нужното количество брашно във врящо мляко и го оставяме да изстине малко. Маята се разтваря в малко топло мляко, добавяме и мъничко захар и брашно и оставяме на топличко да шупне. Разбиваме жълтъците със захарта на пухкава смес. Белтъците разбиваме с щипка сол на сняг. В попареното и още топло топло брашно се прави дупка в средата и се слагат жълтъците, белтъците, маята, лимоновата кора и сметаната. Месим и добавяме по малко от разтопеното масло, докато поеме. Когато тестото започне да прави шупли, го слагаме в намазнена купа и покриваме с кърпа. Оставя се да втасва на топло място. Когато втаса двойно, отново премесваме, добавяме стафидите (накиснати предварително с ром, а после отцедени и оваляни в брашно). Разземваме и оформяме фитили, редим във форми, намазани обилно с мас. Мажем с белтък или жълтък, ръсим филирани бадеми, захар и печем около 35-40 минути в предварително нагрята до 180 градуса фурна.

И малко писани яйчица, ами те се подаряват до 40 дни след Великден, тъй че все още са си актуални.

И след като ми бе напомнено отгоре, че здравето е най-важното нещо, да пожелая на всички здраве, радост и благодат!

И нали по-добре късно да направим нещо, отколкото никога, та да отдам заслуженото и на празника!