сряда, 27 март 2013 г.

На път за Преспанското езеро - Македония

Тази вечер за храна малко ще говоря, ще ви разходя до Македония - за да тръгнем към Преспанското езеро избрахме маршрут през Македония, та  представям пътя ни чрез снимки и кратки текстове под тях, те ще бъдат достатъчни за да  споделите емоциите от пътуването ни. 
Магистралата към столицата на Македония - Скопие, носеща името на Александър Македонски.....

Столицата Скопие е една огромна строителна площадка - гради се, сякаш никой за криза не е чувал,  а това е паметникът на братята Кирил и Методий - създателите на славянската азбука 

Началото на чаршията - в близост до големите строежи 

Бъдещият Археологически музей на Македония - грандиозен строеж

Отново музея

Паметника на Александър

И да не си мислят французите, че само те могат да имат Триумфална арка, македонската е внушителна и грандиозна...

В целия този скулптурен парк с персони от историята има и две човешки статуи, та чак се запленяваме от тях и се редим да се снимаме един след друг....

Входа на храма "Св.Спас" и гроба на Гоце Делчев

Гроба на Гоце Делчев

Снимка от колата...на път за Охрид

Манастира "Св. Еразмо"
Нощен Охрид

Нощна снимка на паметника на Светите братя, че на заранта  няма да имаме време да се разхождаме из Охрид, а имаме план за обиколка на няколко села наоколо....

Поглед от хотелската стая към Охридското езеро

Сигурно мъжете знаят защо.....рефрена на популярната реклама...
Рано заранта- бързи снимки на града, че няма време за размотаване, към селата бързаме....


Добавете надпис

Цъфнала магнолия, кратка въздишка и бърза снимка, моментално си навличам гнева на колегите - хайде сега, пак намери китки за снимане...ама това е дърво, протеста остава неразбран и бързо се движим към колата....

-Чакайте, това е важно, този тип параклиси по улиците ги няма при нас, трябва да се снима...
-Уф, като с деца на море.....все нещо важно, все някой се заплесва, работа имаме да вършим, ще изпуснеш някоя баба и после ти ще се цупиш....
Ама снимката стана и усмивката грейва, пък другите се заплесват по закусвалнята, квит сме, сега аз мога да мрънкам, че е време за път....не че отказвам закуската, щото път ни чака и не се знае кога ще хапваме...
И след нощувката в Охрид се отправяме към две села - Калища и Радожда и към град Струга.
Скален манастир "Рождество на Пресвета  Богородица"- Калища



Скален манастир "Св.Атанасий"- с. Калища

с. Радожда  - поглед към езерото откъм манастира "Св.Архангел Михаил"

Навред е пълно с теменужки и поляните ухаят....


Скалния манастир "Св.Арх.Михаил"

Поглед към Охридското езеро...


В бистрите води на езерото се виждат цели стада от рибки

И бабите като излезли от музей...

- Со забуно съм отраснала со забуно ке си умрем! В  превод- с този сукман съм отрасла, с него ще умра!



Заранта си поръчваме в с. Радожда  да ни сготвят змиорка, която наричат ягула и се пече поне 6 часа- през деня нямаме време за ядене, обикаляме, разпитваме, записваме, снимаме, а на финала сме възнаградени с невероятна вкусотия. Добре, че не знаех какво е ягула като поръчвахме, че можеше и да се откажа, чак като похапнах, разпитах за рецептата, разбрах какво съм яла, ама.......да не се оплаквам от змиорката...

Продължаваме към Ресен - градът, в който е роден Симеон Радев, авторът на "Строителите на съвременна България"

До входа на храма в Ресен, надписът, че всеки трябва да има по 3 деца....

Храма в Ресен- "Св.Георги"

Ей на това му викали хуманна акция - евтино изкопаване и закопаване...ти само умри.....

И на финала в близост до границата с Албания и главната цел- Преспанското езеро.



Nice, a?????

понеделник, 25 март 2013 г.

За хляба и Благовещението

Нещо ми е трудно да стартирам тази публикация - искам да разкажа доста неща, а всъщност нямам идея откъде точно да започна....
Икона "Благовещение" от Музея в Корча- някога Енвер Ходжа в Албания  прибрал всички икони в музея, а храмовете превърнал в складове и обори 

Днешният ден- Благовещението, който свързваме все с рибната трапеза, ама мен за разказа ме тегли към хляба отново. 
А понеже темата за него, за хляба, ме занимава и професионално, преди година обиколих с колеги няколко балкански страни и основното, за което разпитвах си беше обредния хляб и печатите за хляб. Чудя се с представянето на коя от събеседничките ми да започна, но всъщност първата, за която се сетих беше баба Анастасия от албанското село Церье. Пътуването в Албания из селата около Преспанското езеро беше толкова интересно и изпълнено с невероятни емоции, хората бяха толкова отворени и любезни, а живеят доста тежък живот от десетилетия....Няма да дискутирам проблемите за идентичността, защото днес нещата са различни и не желая да принуждавам хората там да казват неща, с които да си мислят,че ще ми харесат. Не това беше целта на посещенията в селата и много домове, въпреки, че не минахме и без въпроси относно процедурата за издаване на български паспорти....
Ама пак се отплеснах, тръгването за село Церье беше доста импулсивно, от съседното село ни казаха, че заради изборите са пооправили пътя към него и ако решим да тръгнем, няма как да не стигнем. Пътят се виеше в планината, да е си помислите, че асфалт имаше, просто леко утъпкана пръст, поосечени дървета и храсталаци около тесния път, но в колата присъстваха четири луди глави, които непрекъснато си повтаряхме, че сега трябва да стигнем до селото, иначе не се знае дали ще сколасаме пак да дойдем по тези места и няма да се отказваме. Доста пъти спирахме и гледахме раздвоените пътища, анализирахме кога са минали други коли и къде би трябвало да е селото, щото навигацията не функционираше, а ние нямахме представа къде се движим. След шеги и напрежение /защото имахме уговорена среща в определен час в Корча/ ще успеем ли да стигнем и колко човека в селото ще открием, видяхме отдалеч селото и успокоихме душите.
В селото живеят към десетина души, все възрастни хора, магазин няма, добре,че щерките и синовете им работят по Гърция, а преди Великден бяха минали да позаредят с продукти родителите... В тази пустош хората обработват земята, гледат животни, ама и няма как другояче, животът е безмилостен...
Първият срещнат от нас жител на Церье, който така и не се начуди какви сме ние и дали сме наред да идем при тях, там, на края на света....

Храма в село Церье, Албания

Къща в селото

Хляба на баба Анастасия

Гледка към Преспанското езеро - и типичните бункери се виждат като гъбки

Цялата къща се варосва преди Великден, а чергите, завивките се перат преди празника. Ние бързаме, отказваме да споделим трапезата им, та ни изпращат с торба с хляб и прясно сирене


Ама пък какви усмивки грееха по лицата на възрастните хора, с какво удоволствие говореха за всичко... Та баба Анастасия ми разказа за първата си питка, докато сладко похапвахме от нейния хляб с нахутена мая и прясно сиренце. "На Благовещене мама ми сипа брашънце в нощвичките, донесе котленце с водица, солчица, хватената маица и ми показа как да замеся хлебче. Месих, тя гледаше и даваше акъл, мънинко се притеснявах, леко сълзици излянаха, ама стана хлебчето. Баба ми поля да се умия ръчинките в котленцето от замесването и после тая водица сипахме на плодно дръвче- ей при тая слива, хем мойте ръце да са плодовити, хем дървото да дава благ плод. Изпекохме хляба, раздадохме по мънинко на жените от селото, а те все хвалеха колко сладък хлебец съм направила. Ох, едното време много девойчета имаше и все на тоя ден месеха и раздаваха хлебчета..."
Отново гледка към езерото.....
И моя милост, в един от бункерите - така и не си дадох отговор как са мислели, че ще ги пазят от враговете при една евентуална война, ама .....луди соц години........строил Енвер бункери, а хората едва свързвали двата края......
Баба Анастасия ни разказа още доста неща, но за тях друг път ще разказвам. Срещата ни беше безкрайно вдъхновяваща за нас, научихме много интересни неща от нея и съседките и. Забавно беше, че при преминаването в Гърция около езерото в едно от селата срещнахме сина и снаха и, които работеха и живееха там и се канеха за празниците да ги наобиколят в Церье и се изумихме колко е малък светът и какви неочаквани срещи ни устройва....
И за да не досаждам само с хлебните теми, представям ви рибната ни трапеза за Благовещение:
Филе от пангасиус, запечено на фурна със сол, чер пипер, малко бяло вино, лимонов сок, дребно нарязан чесън. За гарнитура- аспержи със зехтин и пармезан, запечени за кратко, соеви кълнове и салатки, но снимките им се разминаха на тях.....нали все става почти тъмно додето сколасам, та снимките са си голям проблем.....