петък, 24 август 2012 г.

Букурещ


За създаването на всеки град има множество легенди. Румънците разказват, че преди хилядолетия живял овчар на име Букур. Когато един ден пасял стадото си, паднала непрогледна мъгла. Тя го накарала да загуби пътя си, а той само се помолил на Господ и мъглата се вдигнала. Като благодарност към Бога той построил малък параклис, около който се заселили други хора и се зародил днешният град Букурещ - столицата на Румъния. 
Градът често е наричан "Малкият Париж" заради характерната архитектура от ХІХ век, преминаващата през града река Дъмбовица и Триумфалната арка. Това си е и начин да се подчертае европейското в един град на Балканите.
 А централната част на града носи наистина очарованието на европейските градове от ХІХ век, има защо да бъде наричан Букурещ Малък Париж.... Попаднах в столицата на съседите в един от най-горещите летни дни в началото на август, когато жегата просто те удряше и караше да спреш....не идеалното време за пътуване, но работата изисква определени жертви...Все пак в града пристигнах в късен следобед, а на следващия ден по обяд трябваше да продължа към крайната дестинация.
 В града има интересни малки и големи църкви с невероятни стенописи, а дърворезбата в храмовете наподобява на филигран.
 Е, тези статуи на Ромул и Рем ми идват малко множко, но ...явно румънците са вгледани сериозно в Античността и там търсят корените си. А за времето на Чаушеску никак, ама никак не обичат да говорят......

А това е т.нар. "Къща на републиката / къща на народа", построена от Николае Чаушеску, в която днес се помещава Парламентът на Румъния. Казват, че това е най-скъпата и тежка административна сграда:

И съвсем близо до "Двореца на народа" и мраморните кооперации, в които вероятно са били настанени румънските партийни величия от времето на соца е сградата, в която се помещава Главата на румънската църква. Внушителна като всяка сграда от подобен ранг, но ме впечатли с това, че вечерта пред вратите и имаше големи групи, които получаваха съдове със сготвена храна - явно църквата в Румъния е ангажирана със съдбата на хората без подслон или възможности.


Градът е интересен с контрастите си, шофьорите наподобяват нашенските преди десетина години - изпреварвания от всички посоки, клаксони, а цветовете на светофарите за нищичко ги нямат - време е да въведат камери и да вкарат нещата в порядък.....
Старата част на града е пълна със заведения, в които седят множество хора, по уличките бродят туристи с карти и фотоапарати, уличните музиканти са заели ключови места, а топлото време и обилно консумиращата се бира, съчетани с  липсата на достатъчно обществени тоалетни дават специфичен аромат на малките улички със запуснати сгради, каквито не липсват и у нас...
И на финала като закачка към кулинарията - снимка на едно симпатично ресторантче с добре познатата гръцка кухня:))
А за румънската кухня....малко по-късно....в следващата публикация......

четвъртък, 23 август 2012 г.

Галети със смокини и праскови



С тази публикация донякъде се връщам в детските години, когато през лятото отивах при баба ми в Тополово, близо до Асеновград, а там имаше огромно смокиново дърво. Листата му винаги ми действаха омайно, обожавах мириса им, а плодовете винаги свързвах само и единствено с това място. Под това дърво баба ни постилаше черга, а ние настанявахме куклите до нас, после вземахме книгите за четене и така дните преминаваха бързо. Вероятно доста съм ядосвала родителите си, а и баба и дядо, защото и аз, че и сестра ми не престоявахме дълго там. Все ни липсваха родителите и приятелите и както бързахме да отидем, така напирахме да се приберем обратно. Не че нещо ни е било зле....и днес не мога да си намеря оправдание....като залепени за родителите и толкоз.... Впоследствие и собствените ми деца бяха същите:))
А всяка заран се събуждах от аромата на прясно приготвени мекици, после баба ни изпращаше до фурната, където продаваха едни огромни кръгли хлябове , които бяха топли, а ние започвахме да ги чоплим и винаги изяждахме четвъртинка докато ги отнесем у дома.  Преди година на път за Смолян видях хора, които носеха такива кръгли хлябове, мигновено спрях и ги попитах за фурната, намерих я и до Смолян неусетно се бях справила почти с целия. А кулинарните ни щения се удовлетворяваха от баба Петра, която беше известна с уменията си. Нямаше празник там, на който тя да не готвеше, нямаше курбан, който да е приготвен без нея. Та каквото и да поискахме, мигновено беше приготвяно. И всичко беше неземно вкусно, доматите в огромния двор едва удържаха да не паднат от тежина, зеленият боб беше прикачен на колове, които стигаха високо в небето, корените на краставиците бяха отрупани с плод, големите лимонови дръвчета бяха окичени с множество слънца- толкова уханни лимони по дръвчета, отглеждани в големи бъчви никъде не съм виждала до днес....
Та и до днес смокините носят аромата на детството и винаги се сещам за баба и дядо, за нейното прословуто сладко от смокини, от което приготвяше индустриални количества. Но сега къщата там отдавна е продадена и смокините са достъпни само от пазарите. Но като видя на някоя сергия смокини, гледам да си купя, отхапвам и се пренасям там далеч...и като място и като време...
А сега ползвах смокините от пазара за направата на галет. А тъй като един галет у дома свършва доста бързо, изяждан предимно от мен самата, този път реших да направя директно два - един със смокини и един с праскови.
Продукти:
около 120 грама масло, студено, нарязано на кубчета
1 яйце
2 1/2 половина чаши брашно
1/2 чаша кафява захар Мусковадо
щипка сол
2 лъжици студена вода.
Тестото бързо се омесва на топка, която се оставя в хладилник за около два часа. Разточва се на кръг, в центъра на който се изсипва смес от смлени орехи и лешници- около чаша, 4 обикновени бисквити и две лъжици захар. Това количество от сместта ми стигна и за двата галета, като дори върху единия наръсих повечко, отколкото беше необходимо.

 Единият бе гарниран с праскови, поръсени с кафява захар, а другия - със смокини, заляти с две лъжички мед. Изпекох на 180 градуса за около 25-30 минутки.










сряда, 15 август 2012 г.

Уловени лъчи на слънцето

Това лято ще остане запомнящо се с жегата - с парещото слънце и липсата на въздух в големите градове. Но когато позахладня през последните дни и си припомнихме, че идат есен и зима, ни се иска да уловим последните лъчи на слънцето и да ги запазим за по-дълго време. А лятото винаги свързвам с изобилието на зеленчуци и прекрасните червени домати, расли в градината на мама, толкова различни от предлаганите през останалата част на годината.


Сушени чери домати с подправки и зехтин



Вкусът им е незабравим и понякога дори не ми се ще да хапвам каквото и да било друго, защото са плътни и притежават вкус. А как да ги запазим за по-дълго? Единият начин е чрез изсушаване. Пробвала съм варианта да ги суша на силно слънце (миналото лято), единият път се радвах на огромен успех, вторият опит беше незадоволителен - част от доматите помухлясаха....
Скоро набрахме доста чери доматки, които реших за най-сигурно да изсуша във фурната на печката. Не че е нещо невиждано до момента, просто ми се ще да презентирам резултата.
Доматите се подреждат нарязани на половинки в тава върху хартия за печене, наръсват се със стръкчета мащерка, риган, босилек и розмарин, скилидки чесън, нарязани на филийки, сол и мъничко зехтин и се оставят във фурната на много слаба температура да се изсушат. След около 4 часа са готови , охлаждат се и се нареждат в сух буркан с чесън, босилек и мащерка, като на финала се заливат със студено пресован зехтин. Този тип домати май не могат да издържат твърде дълго, но у дома това е невъзможно да се случи.....Вероятно в хладилник могат да се съхранят поне за 2 месеца!?!





































Успение Богородично

 Днес християните честват Успение на Св.Богородица, а ние, българите наричаме празника "Голяма Богородица". Във всеки храм вече е приключила тържествената литургия, а жените са раздали от "богородичните пити" за здраве. В много селища, където Божията майка е патрон на храма това е празник, за който се правят сборове или панагири. Хората събират средства, с които плащат животни, които заколват за курбан.
Св.Богородица е покровителка на майчинството, брака и семейството. Тя помага на бездетните жени да се сдобият с рожба, а младите невести полагат дарове пред иконата и. В някои краища раздават кравайчета за здраве на воловете.
А за да е добра реколтата през новата година, в дните между Голяма и Малка Богородица (8септември), се сее жито, пресипано през главата на убита змия.
По времето на деня след празника се гадае за времето през есента - т.е. ако утре, на 16.08. времето е хубаво можем да очакваме една цветна и слънчева есен.
А вечерта, когато се събере цялото домочадие, на трапезата трябва да се подредят жито, пшеница, прясна питка, грозде, диня, а тъй като днес е сряда, вместо традиционната каша от пиле трябва да поднесем риба. А всички, които носят името Мария, Марио и Деспина да стегнат трапезата, да охладят напитките и с усмивка да посрещат гости за имения си ден.
А босилека от днешната Литургия се пази в домашния иконостас.
За днешния празник реших да пробвам "Плетената сметанова питка на Елексирчето", специални благодарности към Роси за споделената рецепта, за точните пропорции и направления. Позволих си експеримент единствено с поръските.