Краят на "Мръсните" дни

            Денят преди Богоявление е популярен с много наименования - "Кръстци", "Зимен Кръстовден", "Попова Коледа" и "Неядка". Това е краят на "Мръсните" дни. Всички демони и караконджоли, които са бродили на воля от Рождество до този ден, се прогонват. На този ден заранта свещениците тръгвали по селските къщи да ръсят със светена вода. Това го наблюдавах из селата в Гърция, но тук не съм виждала подобно нещо. Ако някъде има такава практика, моля да споделите. 
А вечерта в Родопите казват, че се "кръщават" ветровете и се бият помежду си. 
     Вечерта срещу Богоявление е третата кадена вечеря (след Бъдни вечер и в навечерието на Нова година). На трапезата не се поднася месо. Нареждат се постни ястия, червено вино и пита.
Имам някакви смътни спомени от детските години за тази вечер, помня, че прикадяваха трапезата със станимъшки сърмички и пита на баба, дядо ни топеше парченце от хляба в чаша с вино и ни караше да го хапнем. После по тези празници почти не ги посещавах, оставаха само ваканционните визити. Е, сега съжалявам, опитвам се да си спомня много неща, но .....явно в тези години съм приемала нещата за даденост и съм смятала, че винаги ще има кой да ми разказва и прави нещата.
Преди три години присъствах на "кадена вечеря" в село Кали Вриси, Драмско ( някогашното Горенци). Там казват, че във всяко семейство имат да правят "един хадет" - "Кандилка". Любезният ни домакин Никос и майка му Елени ни поканиха да споделим трапезата им. На нея бяха подредени сърмички, варено жито, боб, сирене, тиросалата- салата от сирене, хляб и вино. През цялото време тя се вайкаше, че вече е стара (на 89 години) и не я държат краката да направи пита като едно време, та сега я е взела готова от пекарната. Никос прикади трапезата, разчупи хляба, а първото парче трябваше да потопим във виното и след това да опитаме от всички ястия. После с кадилницата излезе да прикади останалите помещения и двора. А аз гледах всичко като омагьосана, сякаш загубих връзка с тях и се преместих малко на север, от другата страна на Родопите, в бабината къща и спомените нахлуха в главата ми. Сетих се, че тогава ми разрешаваха да лягам мнооого късно. Слушахме разкази на дядо, после ни караше да му пеем песни. Не помня друго, но сега вече зная историята - в нощта срещу Богоявление в глуха доба се отваря небето. Който можел да види това, получава всичко, което пожелае. Та затуй някога не спали през нощта. 
А легендите разказват за един мъж, който не спал и дочакал да види отвореното небе. Но в този миг, когато трябвало да изрече своето желание, се объркал от вълнение. През цялото време си повтарял как ще поиска от Господ шиник жълтици, а в заветния момент сбъркал и рекъл - "Боже, дай ми шиник глава". Та "молбата" му се изпълнила и глава му пораснала като шиник.
       Та внимавайте с пожеланията, защото може и да се отвори небето и каквото си пожелаете, да се сбъдне!
     Затуй по-добре здраве да си пожелаем, радост в очите на близките ни, да не спираме да мечтаем и рискуваме, да доставяме радост, да бъдем обичани и да обичаме, а всичко това е по-тежко и скъпо от шиника с жълтици!
   Не успях да намеря снимките от тази "кадена "вечеря, но споделям с вас една зимна приказка и едно толкова красиво синьо небе в мразовит януарски ден.





15 коментара:

  1. Никакви спомени от подобен ден нямам, в нашето семейство не се празнуваха много тези неща, а на мен толкова ми се иска да ги запазим като традиция и всичко подобно, което чета, правя у дома.
    Благодаря за споделянето и хубава кадена вечеря във Вашия дом!
    Валя

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, прекрасно е във всяко семейство да се създават традиции, Валя! Здрава и спорна година!

      Изтриване
  2. Благодаря, Игличе :)
    При теб винаги научавам нещо интересно :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зори, пожелавам ти да сбъдваш мечтите си! Изречи ги и вярвай, че ще се сбъднат!

      Изтриване
  3. А, това за желанията в тази нощ май не го знаех - само за в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа ми е известно. Макар всичко останало сякаш от устата на моята баба Злата да е излязло, Иглика. Точно "хадет" казваше. :) Имах ги записани с дядо на една касета, която някак се погуби с годините, а аз все по-малко помня от техния говор. Татко ги подхващаше, а те разказваха, разказваха... сякаш приказки слушах. Всичко помня, като на филмова лента ми е запечатано - и питката с класовете, и виното, и житото с орехи и ... въглените с мирис на тамян - червени, червени и искрящи, като скъпоценни камъни. Винаги бяхме заедно и беше така хубаво. Благодаря за огънчето, Иглика! :)
    Спокойна, уютна и благословена вечер ви пожелавам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ирма, присъствието на тази вечеря ме върна в моите собствени спомени и ми беше невероятно мило и драго, чувствах се странно, хем бях на едно място, хем на друго.....
      А помниш ли баби ти дали е правила специална пита за Ивановден с орехи и мед?

      Изтриване
    2. Мама правеше такава , но за прощопулник, Иглика - орехите по повърхността ѝ символизират спънките, а медът лесното им преодоляване, освен сладостта от живота. Ивановден не сме празнували ние, тъй като нямаме именици за този празник. Но за Васильовден (татко ми носеше това име) винаги правеше гевреци със сусам и връзваше всеки един с червен, вълнен конец с паричка на него. :)

      Изтриване
  4. Игличе, винаги знам, че ще прочета нещо интересно при теб, което, доста често, нямам представа какво е всъщност. И ето един водач през времето, който да ме обогатява, благодаря ти! Прегръдки от мен. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери, нали знаеш, че колекционирам спомените от миналото....

      Изтриване
  5. За много години,Игличе,с пожелание за здраве и незабравими емоции!

    ОтговорИзтриване
  6. Прекрасна публикация и прекрасни снимки... благодаря ти!
    А и в Граовско на Водици е познат обичаят с посещение на свещениците и поръсване за здраве в къщите.
    Светли, честити и благословени празници, Игличе
    с най-сърдечни пожелания за закрила, здраве, късмет и успехи!

    ОтговорИзтриване
  7. За много години, Иглика! С пожелания за здраве и щастие! Прекрасна публикация! Поздрави!!!

    ОтговорИзтриване
  8. За много години, Игликич!Много ще ти пожелая, най-вече здраве! И от другото, от което имаш нужда, нека пак бъде много!
    Ти си ми енциклопедията за тези неща, научавам, препредвам, дано се запазват традициите. Т.е. догодина ще знам;)

    ОтговорИзтриване
  9. Игличе, беше ми много интересно, това което си споделила.
    Бъди здрава!
    Сърдечна прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  10. Наследник съм на бежанци от село Горенци. Родът на дядо ми - български, рода на баба ми - гъркомански...
    За съжаление българщината безвъзвратно си отива от Драмско...

    ОтговорИзтриване

Това е мястото за въпроси, коментари.