понеделник, 5 януари 2015 г.

Краят на "Мръсните" дни

            Денят преди Богоявление е популярен с много наименования - "Кръстци", "Зимен Кръстовден", "Попова Коледа" и "Неядка". Това е краят на "Мръсните" дни. Всички демони и караконджоли, които са бродили на воля от Рождество до този ден, се прогонват. На този ден заранта свещениците тръгвали по селските къщи да ръсят със светена вода. Това го наблюдавах из селата в Гърция, но тук не съм виждала подобно нещо. Ако някъде има такава практика, моля да споделите. 
А вечерта в Родопите казват, че се "кръщават" ветровете и се бият помежду си. 
     Вечерта срещу Богоявление е третата кадена вечеря (след Бъдни вечер и в навечерието на Нова година). На трапезата не се поднася месо. Нареждат се постни ястия, червено вино и пита.
Имам някакви смътни спомени от детските години за тази вечер, помня, че прикадяваха трапезата със станимъшки сърмички и пита на баба, дядо ни топеше парченце от хляба в чаша с вино и ни караше да го хапнем. После по тези празници почти не ги посещавах, оставаха само ваканционните визити. Е, сега съжалявам, опитвам се да си спомня много неща, но .....явно в тези години съм приемала нещата за даденост и съм смятала, че винаги ще има кой да ми разказва и прави нещата.
Преди три години присъствах на "кадена вечеря" в село Кали Вриси, Драмско ( някогашното Горенци). Там казват, че във всяко семейство имат да правят "един хадет" - "Кандилка". Любезният ни домакин Никос и майка му Елени ни поканиха да споделим трапезата им. На нея бяха подредени сърмички, варено жито, боб, сирене, тиросалата- салата от сирене, хляб и вино. През цялото време тя се вайкаше, че вече е стара (на 89 години) и не я държат краката да направи пита като едно време, та сега я е взела готова от пекарната. Никос прикади трапезата, разчупи хляба, а първото парче трябваше да потопим във виното и след това да опитаме от всички ястия. После с кадилницата излезе да прикади останалите помещения и двора. А аз гледах всичко като омагьосана, сякаш загубих връзка с тях и се преместих малко на север, от другата страна на Родопите, в бабината къща и спомените нахлуха в главата ми. Сетих се, че тогава ми разрешаваха да лягам мнооого късно. Слушахме разкази на дядо, после ни караше да му пеем песни. Не помня друго, но сега вече зная историята - в нощта срещу Богоявление в глуха доба се отваря небето. Който можел да види това, получава всичко, което пожелае. Та затуй някога не спали през нощта. 
А легендите разказват за един мъж, който не спал и дочакал да види отвореното небе. Но в този миг, когато трябвало да изрече своето желание, се объркал от вълнение. През цялото време си повтарял как ще поиска от Господ шиник жълтици, а в заветния момент сбъркал и рекъл - "Боже, дай ми шиник глава". Та "молбата" му се изпълнила и глава му пораснала като шиник.
       Та внимавайте с пожеланията, защото може и да се отвори небето и каквото си пожелаете, да се сбъдне!
     Затуй по-добре здраве да си пожелаем, радост в очите на близките ни, да не спираме да мечтаем и рискуваме, да доставяме радост, да бъдем обичани и да обичаме, а всичко това е по-тежко и скъпо от шиника с жълтици!
   Не успях да намеря снимките от тази "кадена "вечеря, но споделям с вас една зимна приказка и едно толкова красиво синьо небе в мразовит януарски ден.