сряда, 17 февруари 2016 г.

Крем-супа от карфиол

      Времето са позатопли доста изненадващо и тъй като пролетните зелени растения още не са превзели поляните и градините, отправяме взор към все още наличните есенни зеленчуци. То добре решаваме, че пролетта е дошла, след тези юнски температури в рамките на седмица, ама да не забравяме кое време си е още - нали има буквичката "р" в името на месеца, а и следват още два такива.... Въпреки това ми доставя радост да погледна навън към храстчета и дръвчета, които се изпълват с живот и са накиприли доволно своите пъпчици към слънцето. Милите, дано не бъдат излъгани от коварното време, а да запазят своята свежест и сила. А и вече ми писна да нося тежки дрехи и ми се иска да наметна нещо леко и да мога да се разхождам навън, да чопля нещо в земята през почивните дни, да се радвам на поникването на нови стръкчета, да следя развитието им, да помечтая за морския бриз и пясък...
      Ама като съм се размечтала за топлото, да се взема в ръце и да подготвя нещо по-лекичко за хапване, че леките дрешки са големи издайници....

Крем супа 




сряда, 10 февруари 2016 г.

За виното и как да направим содена питка с газирано вино

Какво е виното за нашите предци?  За мнозинството от стопаните в доиндустриалната епоха то не е било стока, а се приготвяло по-скоро като домашен еликсир. И са го имали за  божествен дар, лек за душата и тялото.
         Разказът за виното може да е дълъг и богат, колкото историята на нашите земи – започва от
 времето на древните траки и продължава  до наши дни. Изпълнен е с мъдрост и знание за 
живота и света на българите, които са правили и пиели вино. За земеделците „гроздето се 
наслаждава на едно високо религиозно уважение, почти равно на пченицата”, виноделието е 
поминък, гроздоберът е празник, а виното съпровожда човека от раждането до смъртта.
Виното се уважава и почита наравно с хляба. Преди да се пие вино, всеки е длъжен да се 
прекръсти и тогава да поеме чашата или бъклицата. Както хляба, така  и виното е 
застъпено като жертва във всичките религиозни обичаи и обреди. Само хлябът и 
виното не употребяват в магиите, защото дяволите бягали от тях. „Виното е комка” – казва 
народът. На виното в обредите и в обичаите се гледа като на свещено вещество. Виното и водата 
се ползват при всяко жертвоприношение.
 Виното като кръвта на Спасителя,  като знание и истина; виното като път към Бога и белег на отвъдния свят;  виното като изпитание за юнака и символ на родство, виното – силно и желано като здравето и любовта! 
И като става дума за този еликсир, защо да не го вложим в една питка? У дома се мотаеше почти пълна бутилка с шампанизирано вино, която така и не бе употребена. И заради идеята да се приготвят и снимат няколко трифонски пити, реших да направя и тази содена питка с газирано вино. В моята фамилия баба ми правеше содените питки с лимонада, използвайки газираността на питието, за да придаде въздух на печивото. Е, този път замених лимонадата с газирано вино, после пробвах и с фраголино. Оказа се, че фраголиното, с което разполагах, има много силен аромат и той се запази и след изпичането на питката. Това и даде по-особен вкус и твърде силно се усещаше ягодов аромат. Затова препоръчвам употребата на пенливо вино, което няма силен аромат, поне на нас у дома повече ни допадна този вариант.



понеделник, 8 февруари 2016 г.

Сладкиш с малини, къпини и боровинки с поръска

      Понякога забравям какво точно съм прибрала във фризера за зимата. Седят си разни надписани пакетчета и кротко очакват да бъдат използвани. Тези изненадки обаче могат да доставят и радост. Намерих пакетчета забравени малини и къпини, които реших да ползвам в сладкиш. Към тях добавих и шепа замразени боровинки.
Подобен плодов сладкиш вече съм представяла  с вишни. 
Сега обаче ползвам други плодове и малко поръска.
И тъй като отново наваля снежец, който бързо започна да се топи в града, защо да не хапнем и сладкиш, който носи в себе си ароматите на плодовете на лятото?




петък, 5 февруари 2016 г.

Здравословна закуска

     Напоследък и двете ми деца са на вълна здравословно хранене. Не че принципно кухнята у дома е тежка, но са решили да отслабват и се прочистват. Отправят молба да няма никакви сладички изкушения, освен ако не са тотално лишени от захари, брашно и  мазнини. Е, редно е да намалим количеството на храната след многото коледни сладки, сладки раздумки с приятели около трапези, по които уж по малко хапвахме, но...при качване на кантара сияйните ни усмивки замръзват.


 

сряда, 3 февруари 2016 г.

Кейкчета с клементини

    Комай е безспорна полезността на цитрусите. Казвам комай, защото напоследък се появяват толкова противоречиви публикации за всякакви продукти, че ако човек им повярва напълно, трябва непрекъснато да променя хранителните си навици. Всъщност винаги съм смятала, че трябва да се хапва от всичко, а решаващо е количеството и честотата на консумация.
Започнах отдалеч, а всъщност трябва да представя едни кейкчета с мандаринки клементинки. Уж тази кръстоска между портокал и мандарина нямала семки, ама това не е съвсем вярно.

Кейкчета с клементини

Продукти:
225 гр захар
225 гр масло
225 гр брашно
2 ч.лъж. бакпулвер
4 големи яйца
настърганата кора от 2 клементини
нарязани кръгчета клементини, обелени
За сиропа:  1/2 ч.ч. сок от клементини и 1/2 ч.ч. захар.