четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Денят на благодарността и чийз кейк с тиква

   Днес, последния четвъртък на ноември, както всяка година от 1621 г. насам,  американците празнуват своя ден на благодарността. За тях това е любим празник, а като всеки празник един от най-важните  елементи е трапезата.
   Години, преди да започнат тези празненства,  един голям кораб, пълен с английски преселници, преминал Атлантика и спрял в Новия свят. Установили се в региона на днешния щат Масачузетс. Зимата, която изкарали в новите земи била трудна, нямали време да обработят земята, не познавали новите култури, които виреели в тези земи и да си осигурят достатъчно храна, което довело до много болести и смърт. И в този труден за пилигримите момент на помощ им се притекли индианците от племето ирокези, които през пролетта ги обучили как да отглеждат царевица и други растения, как да ловят дивеч и риба в Новия свят. А през есента се радвали на богата реколта от царевица и тиква и организирали специален празник, за да благодарят на ирокезите. Спретнали пребогата трапеза и така отбелязали Първия ден на благодарността.
   Не съм била никога в Америка, пътуването до там не е в плановете ми, но в толкова филми съм гледала за този ден, в толкова книги е споменаван,  че все едно съм присъствала на подобен празник.
   Замислих се обаче защо ние не отбелязваме благодарността си към нещо, към някого в своето историческо развитие. Все сме недоволни, все някой ни е прецакал в годините - я византийци, я османци, а на нас всичко си ни е наред, ние сме велики, ама другите се съюзяват срещу нас....
   Всъщност у нас не е прието да се благодари, случва се рядко, толкова рядко, че понякога като го направиш, околните те гледат с огромно недоверие и дори леко застават нащрек.
А истината е, че за да получаваш и да се радваш на нещата около себе си, трябва да благодариш - за светлината, за усмивката, за здравето, за хората около теб, за плодовете на земята, за насъщния, за малките жестове и добрите думи. А това би ни направило по-добри....Наближава Коледа и нейният дух започва да шества навред, не само в празничните декорации и подготовка за празника, суетенето около избора на подаръци и плановете за пътувания и сбирки. Улисани в собствените си планове, понякога забравяме да благодарим, забравяме да се усмихваме....
   И след толкова много приказки, време е и за една рецепта:

Чийз-кейк с тиква