вторник, 25 юни 2013 г.

Познатата и непозната Гърция - част втора

След тридневния престой в Кастраки, при който успяхме да обиколим всяко кътче на манастирите, до което ни допуснаха, дебнахме височината на слънцето за снимки, че все печеше и светлината не ставаше за добри кадри, се отправихме към Йоанина, по-известна у нас като Янина.






Вероятно това място не е от най-предпочитаните туристически дестинации за българите, защото е по-отдалечено, но има интересни неща за гледане. След областта Тесалия, в която се намира Метеора, вече се намирахме в областта Епир. По този маршрут пътувах за първи път. Пътищата са много добри, а преобладаващата част е магистрала, като има и голям брой тунели - някои от тях доста дълги. Е, всички те са направени с европейски пари, около тях все имаше табели по коя програма са изградени. Та по тази причина се сетих за оня тунел в Стара планина, за който у нас се говори от детските ми години, а това си беше отдавна и  остана само на думи.
Планините са леко недружелюбни, защото са пълни главно с храсти, липсваше ми гората. Но този пейзаж си е характерен за региона.
Та, Янина е град с около 70 000 жители, намиращ се на брега на езеро. Този град бил основан през шести век от византийският император Юстиниан. Същият този Юстиниан, който произнесъл крилатата фраза "Соломоне, аз те надминах" при освещаването на храма "Св.София" в Константинопол. Градът бил и столица на Епирското деспотство, а през 15в. османският пълководец Синан превзел града. В него живеели много християни и евреи.

Кокетните прозорчета с решетки
В края на 18 в. градът е превзет от Али паша Янински и става център на автономното му владение. После чак по време на Балканската война , през 1913г. градът е превзет от гръцките войски. Али паша е много интересна фигура. Произхожда от богато семейство, но в младите си години бил разбойник. Постепенно се издигнал до управител на Янина, създал си една независима от султана държава. Дълги години султаните се мъчели да възвърнат този регион във владенията си, на финала Високата порта пратила свои агенти в Янина да го убият и пратили главата му като дар на султана. Явно тази история е била доста популярна, защото в романа "Граф Монте Кристо" Александър Дюма говори за  дъщерята на Янинския управител и помощта, която Едмон Дантес и оказва, за да бъде отмъстен Али паша- подло предаден от френски офицер.
Първото, което прави впечатление в града е наличието на множество магазини, които предлагат сребърни изделия. Преди векове тамошните майстори куюмджии (златари) били известни по цялата Османска империя, медникарите също били тачени като майстори. Мислех си, че тези занаяти вече са замрели, но за моя изненада се оказа, че са си живи и занаятчиите изработват много предмети, които изпълват магазините, а оттам туристите и гостите на града ги отнасят по домовете си.
 


Сядаме в кафене в една тясна централна уличка, където си поръчваме фрапе,а до отсрещната масичка в празен пепелник наливат вода за куче, което едва диша от жегата...Ние геройски продължаваме да бродим по улиците, да говорим с търговци и занаятчии...





Запазена е стара крепостна стена, а в джамията е подредена музейна експозиция. Витрините са стари, но в нея са представени християните, евреите и мюсюлманите и си дават среща трите религии.
Сградите са предимно двуетажни, което придава много симпатичен изглед на градчето. Магазините пълни със сувенири, като типично по ориенталски се прави пазарлък, за да те уважават като клиент... Не минава без магазините с хранителни продукти, щедро декорирани с етикета "био", пробваш храни, после решаваш от кое да купиш. Е, аз съм примамена също от идеята за една покупка, но решавам да се озаптя и мирясам, няма да пълня колата и да карам всички да се мъчат заради моите шантави идеи...Тук се спирам, но на следващото място....аз съм си аз...няма спасение....сигурно се досещате какво ме предизвиква...


 До гробницата на Али паша нямаме време да отидем, но се отправяме към едно друго селище. За него- съвсем скоро...

неделя, 23 юни 2013 г.

Познатата и непозната Гърция - до Метеора - Първа част

През миналата седмица бях в Гърция - по работа, но този път изпитах огромна наслада от нея, защото бе съчетана с пътуване, посещение на интересни места и срещи с много хора, все интересни. Първата дестинация беше село Кастраки, област Тесалия. От това селце се тръгва към манастирите в Метеора. В него живеят около 1000 души, които се препитава главно от туризма.  В селцето повечето къщи са пригодени за гости, подсигурени са добри условия, чистичко е навсякъде, домакините са много любезни. Преобладаващата част от туристите се настаняват в къщите за гости, хотелчетата за по една или две нощи, непрекъснато се виждат групи хора с куфари, а потокът е наистина забележителен. От рано заранта идват множество автобуси с туристи, които пъплят по многото завои към манастирите.
При влизането в селото бях поразена от скалите - гигантски каменни стълбове, извисяващи се високо в небето, а върху тях кацнали манастири. Отвесните скали са като надупчени от невидима ръка и оформят пещери и скални ниши.  В някои от тях преди столетия са живели анахоретите-  отшелниците, които напускали местата, в които живеели и отивали в уединено място, далеч от земния свят и прекарвали дните си в молитви и уединение. Това е било в далечния 11 век. А после, през 14 в., когато пада Византийската империя и османските турци настъпват на Балканите, са построени манастирите - 24 на брой - своеобразен град на християнската вяра. Днес са останали само шест, като при добра организация могат да се обиколят и за един ден. Ако решите да се отправите натам, имайте предвид, че всеки манастир има по един почивен ден и е затворен. Добре, че е това, та монасите да могат да изпълняват задълженията и обязаностите си, да могат да общуват с Бог в единение, че тълпите от туристи са често шумни, екскурзоводите размахват флагчета и подбират групите си, разказват кой каквото е научил или каквото смята, че ще впечатли публиката. Понякога това движение на групите е като хунско нашествие, но....какво да се прави.
Метеорос значи "увиснал във въздуха", а до манастирите се стига с дълго ходене - първо слизане надолу към урвата и после изкачване - по множество стъпала. Преобладаващата част от фреските са от 16 век, много от манастирите имат и музеи с интересни експозиции, част от тях подредени по странен начин, но явно трябва да се задоволят интересите на различната публика. На входа на всеки манастир се събира таксата от 3 евро - издават билет, раздават се поли за дамите с панталони или къси поли, а понякога и за мъжете, които са с къси панталони.  Снимането е забранено, но и там си е една своеобразна игра- чува се щракането на фотоапарати, моментално следва забележка и пак отначало...
Манастира "Св.Николай"
Манастира "Света Троица" - уникално място, което отново е ползвано за снимки на един от филмите с Джеймс Бонд - For your yes only , място, което е вдъхновило и Linkin Park да озаглавят един от албумите си "Метеора" - повярвайте, има защо...

Поглед от скалата на манастира "Св.Троица" към близката Каламбака

Камбанарията на "Св.Троица"

Женският манастир "Св.Стефан" - лесно достъпен за всички възрасти, няма изкачвания



Последната снимка от двора на "Св.Стефан"

Манастира "Русану"


Градините на "Русану"



Манастирът "Варлаам"


Входът към "Мегали Метеора"- "Великият Метеор"


Поглед към някогашната манастирска кухня

 Това бяха манастирите, а сега няколко снимки от селцето Кастраки:


За гръцката кухня няма да говоря, тъй като тя е достатъчно популярна на всички. Ще завърша с една пита, тази, която направих в малките часове - малко след влизането у дома обратно...
За другите места ще продължа скоро, надявам се да не съм ви отегчила от многото снимки...

неделя, 16 юни 2013 г.

Добре дошло, Слънце - със салата "Капрезе"

Та Слънцето много се натъжило, че  не може да се ожени, хвърлило се в морето да се удави от мъка. Станало тъмно и студено. Петелът пропял, но то не изгряло. После петелът се окъпал, започнал да отръсква водата от перушината си, но бил мрачен и тъжен. Слънцето го попитало защо е без настроение. А петелът се оплакал, че откакто се оженил, станал за смях, та няма по-хубаво от ергенството. Като чуло този отговор, Слънцето решило да не се жени, излязло от морето, но всяка вечер се връщало там, за да дави мъката си.
Откакто слънцето излязло да грее, Петльо започвал да пляска с криле, та да се изсуши по-бързо.

Днес дъждът забегна по други земи, а Слънцето се върна и грее силно, та няма много настроение да се въртим около печката и затова предлагам една лесна и бърза салата, която преди година бях видяла като оформление и много ме впечатли. Пробвах да открия първоизточника, но не успях, съжалявам. А салатата е "Капрезе" - от издълбани срязани на кръст домати, в които е поставено парче моцарела, малко зехтин и босилек.  Търпи всякакъв род импровизации за пълнежа,  в зависимост от наличните продукти и желания! Да ви е сладко и хубава седмица!

"Боже, колко мъка има по този свят" - до манастира Острог в Черна гора

Мястото е манастира  Острог, който се намира само на около 50 км от столицата на Черна гора - Подгорица. На около 900 метра надморска височина, след път изпълнен с непрекъснати завои и урви, често изправящи косите на пътниците в автомобилите се стига до манастира. Стигаме по време на вечернята, а прииждат нови и нови автомобили. От тях слизат хора, доста от тях с различни проблеми, виждаме майки, чиито очи са изпълнени с мъка, но в тях проблясва и надежда, молба. Гледам, сякаш съм попаднала в друг свят, сякаш съм в безвремие и просто наблюдавам околните, а те не ме виждат. Палим свещи, качваме се и до старата сграда на манастира, която е като вкопана в една вертикална планинска скала, сякаш построена от невидими сили, а завоите до него са толкова много, чувствам се като попаднала в друг свят - на вярата, мъката, радостта, молбата и молитвата.

От една врата излиза млада жена, сълзите текат от очите и, целува дверите на помещението, покланя се и поема пътя си обратно към автомобила. Идва мъж с две деца,  прекръстват се, целуват стената и влизат. Влизам и аз като тях в едно малко и леко вкопано помещение, изпълнено със стари  и доста унищожени стенописи, които грабват. Цялото ми любопитство се изпарява, защото занемявам от една картина, която не ми дава мира толкова дни след пътуването ми. Пред мощите на Св.Василий стои жената с малкото дете на ръце, свещеникът е покрил детето с епитрахила си и чете пламенно молитва, встрани до певницата пеят химни мъж и младо момиче. Свещеникът отправя молитвата от дъното на сърцето си, гласът му леко потрепва от досега с толкова мъка, детето и майката плачат, близките им също, целуват мощите и на финала излизат, кръстейки се и целувайки прага на помещението. Сякаш гледах тайнство, при което изцеление  се раздаваше на болните, или така поне ми се ще да си мисля, една невидима енергия на мъка и молба политаше към небето и друга, даряваща спокойствие, здраве и благодат, идваща от небесния свят, обливаше присъстващите. Цялата емоция от пътуването по завоите над толкова урви, към които като отправях поглед, заставах нащрек и все ми се струваше, че пътят свършва и ще остана някъде там, далеч, се изпариха. Приготвеният за снимки фотоапарат бе прибран в чантата, а очите ми овлажняха. Впечатли ме вярата, онази, истинската, когато хората с проблеми със здравето намират утеха и молят единствено Господ да им помогне, защото всички други надежди са попарени и това е единственият изход....Та като в "По жицата" и аз да заключа: "Колко мъка има по този свят, Боже" и да пожелая на всички много здраве и вяра, а останалото...ще го постигнем някак!



Тук се вижда стария манастир, горе, високо в планината, близо до Бог






Много от поклонниците оставят дарове за манастира - олио, хавлиени кърпи и сапуни. Във входа на манастира има кладенче с лековита вода, докосването  до която пази от зли деяния и болести. 

Легенда разказва за майка, която оставила дървена люлка на върха на стената над манастира. Детето се разплакало и люлката се разлюляла  и паднала от голяма височина. Люлката станала на парченца, но бебето останало невредимо.



Вярващите смятат, че допирът до мощите на Св.Василий прави чудеса!