четвъртък, 21 февруари 2013 г.

ПИЛЕ С ЛИМОН, МАСЛИНИ И МАЩЕРКА

Рецептата е от типа бързи и  лесни ястия, когато не разполагаме с достатъчно време да се въртим около печката. Разполагах със сварено пиле, чиито бульон беше необходим за друго ястие. Само дето след сваряването му задачите ме поеха и компютърът обсеби вниманието ви. И като типична "загори-тенджера" дойде време за хапване, а аз си пишех един текст и нехаех за приготвянето на храната. Но в такъв момент естествено се появява някой от домашните, който задава въпроса за храната, а за да не вгорчавам нечие настроение с отговора- "каквото си приготвите или намерите в хладилника", а и защото се чувствам виновна, че съм започнала нещо и не го довършвам, ставам и с усмивка заявявам, че до има-няма петнайсетина минутки ще съм приготвила храната, а останалите да подготвят останалите неща. Грабнах част от сварените пилешки месца, отцедих ги с решетъчна лъжица, запържих ги за кратко в зехтин, добавих зелени и черни маслини, лимон, мащерка, малко чесън, щипка карамелизиран лук, загасих всичко с малко бяло винце и за кратко ги пъхнах в горещата фурна.
На финала поръсих с прясна мащерка, чер пипер и ситно нарязан лук и храната беше сервирана, домашните подредиха приборите и хляба, чашите за вода  и вечерята бе сервирана, похапнахме сладко, поговорихме си как е минал денят на всеки и се върнах на компютъра, за да довърша днешната задача....
 Стана ми смешно, че се отнасям доста лесно и като вляза в някой филм, трудно излизам, но нали в края на краищата всяка работа си изисква отдаденост, а и няма как всеки ден непрестанно кулинарни изкушения да се подреждат на масата, понякога вълшебната пръчица не работи ...
Добре,че в случая се сетих, че съм виждала в някой от кулинарните сайтове или блогове нещо подобно, та бързо го спретнах, но не мога да посоча точен източник, за което се извинявам!

В ОЧАКВАНЕ НА СЛЪНЦЕТО

Храстите и дърветата бавно започват да се събуждат, пъпките им се изпълват и очакват светлината и топлината на слънцето, за да се разтворят и зарадват жадните за зеленина и светлина.Очакват подкрепата на слънцето, но то остава скрито, а мъглата постепенно остава да владее над земята, самотните клони стърчат и молят небето да помогне на пролетта да дойде по-скоро.
Зимата се опитва да остане по-дълго на земята, но пролетта набира сили и съвсем скоро нищо няма да я спре.
А когато навън се срещат тези две сили, телата ни се нуждаят от енергия. Не са много начините, по които можем да я набавим, но все още има пръскащи топлина портокали, бурканчета, събрали топлината на лятото, които ни идват на помощ.
И дойде време да представя една закуска, прекомерно семпла, включваща само филийка домашен хляб, прясно изцеден фреш от портокал, масло и домашен конфитюр от пъпеш, праскова и кайсия.
Хлебчето наистина ухае прекрасно и е подходящо за основно похапване и за лека закуска. За направата му ползвах рецептата на Мария.

Необходими продукти:
  • ¼ чаена чаша  топла вода
  • 1 пакет и половина суха мая Dr Oetker
  • 2 чаени чаши  прясно мляко
  • 2 супени лъжици  масло 
  • 1 чаена лъжичка кафява захар
  • 2 чаени лъжички сол
  • 2 чаени чаши  овесени ядки
  • 4 1/2чаени чаши брашно - ползвах 1 чаша бяло и останалото типово брашно
  •  олио за намазване на купата и тестото
Начин на приготвяне:  Разтваряме маята в топлата вода, добавяме малко от предвидено брашно, колкото да се получи кашица. Покриваме съда с домакинска кърпа и го оставяме на топло за около 10 мин. , докато маята шупне (да увеличи обема си). През това време затопляме прясното мляко. Просто го загряхме в микровълновата, за  да може маслото да се разтопи в него. Добавяме солта и захарта и разбъркваме, докато  се разтопят заедно с маслото -но внимаваме да е приятно топло, не горещо.
След това го смесваме с втасалата мая. Добавяме овесените ядки и разбъркваме, след това започваме да добавяме от брашното. Когато сместа се сгъсти достатъчно я прехвърляме върху останалото брашно  върху работния плот. Омесва се средно, еластично тесто.  Тестото се оформя на топка и се поставя в намазана с олио дълбока купа. Повърхността на тестото също може да се намаже с олио, за да не хваща коричка. Купата се покрива  с домакинско фолио и (или) памучна кърпа се оставя на топло да втаса (да увеличи обема си).

Когато втаса се премесва върху домакинския плот, колкото да излезе въздуха от втасването и се разделя на 2 части. От едната оформих кръгъл хляб , а от другата леко цилиндричен. Хлябовете се оставят на топло да втасат, докато удвоят обема си. След това на повърхността им, с остър нож или резец, се правят по няколко не дълбоки разреза, както ви се харесва... Поръсват се с овесени ядки и брашно. Пекат се в предварително затоплена фурна на 180°С за 40 минути. След изваждането от фурната може да се намажат със зехтин и така коричката става мекичка и много ароматна, сякаш ни носи поздрав от топлите страни и някоя маслинова горичка.
Благодаря за Мария за вкусното предложение , а разцъфналата у дома кливия ви пожелава светлина и намига весело!

събота, 16 февруари 2013 г.

Кейк с банан и орехи пекан

Рецептата за този кейк ми попадна точно, когато се чудех как да оползотворя два банана с почерняла обвивка. Бях готова да правя мъфини, но докато вадех част от продуктите от шкафовете видях отворената страница на този сладкиш и мигновено реших да пробвам какъв вкус има.
Рецептата е от бр.81 на списание BBC Good Food . Нанесох няколко корекции в нея, защото ми се стори, че количеството на захарта е доста голямо, а тъй като яйцата ми този път не бяха особено големи, просто ползвах два броя, а не само 1 яйце и 1 белтък.
Продукти:
100 мл олио и още за намазване /ползвах олио от гроздови семки
140 гр захар - сложих 90 гр
140 гр брашно
140 гр орехи едро нарязани
50 гр сушени кокосови стърготини
1 суп. лъж. масло
2 големи много зрели банани
1 голямо яйце и 1 белтък - сложих 2 средни яйца
5 суп. лъж. прясно мляко
1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. канела

Приготовление:
Фурната се загрява на 180 градуса. Намазнява се форма за кейк и се застила с хартия за печене.
От подготвените и премерени вече продукти се отделят 2 суп. лъж. захар, 2 суп.лъж. брашно, 2 суп.лъж. орехи и 2 суп. лъж. кокосови стърготини и се объркват с маслото, за да станат на трохи.
Бананите се намачкват, към тях се добавя олиото, 2 жълтъка  и млякото.
В съд се смесват брашното, орехите, кокосовите стърготини, бакпулвера и канелата. Сухата смес се смесва с банановата. Белтъците се разбиват със захарта до твърди върхове и се внимателно се смесват с шпатула с банановата смес, изсипва се във формата и отгоре се наръсват лепкавите трохи. Пече се 40 минути или докато шишче, потопено в кейка излезе сухо.
Изстива, охлажда се във формата и е готово за хапване. Вътрешността е богата на вкусове, леко влажна, много ароматна, а повърхността е хрупкава и ухае на кокос.
Предложението на списанието да похапваме с парче масло не приемам, така си е идеално....
Ако решите да пробвате, наистина отнема не повече от 15-20 минути подготовка и следва печенето! Да ви е сладко!

сряда, 13 февруари 2013 г.

Розово / Pink

„Свети Спиридон Чудотворец направил грънчарското колело и решил да работи с него. Желанието му било огромно, но въпреки безкрайните опити все нещо не се получавало. Отчаял се свети Спиридон и заплакал. От покапалите сълзи глината се навлажнила и започнала да се извайва под ръцете му….”

За тази публикация  ме провокира Габи. Преди доста години за мен самата съществуваха няколко цвята, по-скоро три- бяло, черно и синьо. Бях си внушила, че нищо друго не ми отива, а преобладаващи в гардероба ми бяха черните дрехи. Разбира се, това докарваше до луд ужас майка ми, че и всички останали роднини, които все повтаряха да сменя гамата и да махна този цвят на тъгата. Явно обаче това си е типично младежко увлечение и тези идеи на възрастта са си просто етап от живота. Постепенно в гардероба ми се появиха и други цветови гами, никога не могат да влязат жълто, беж  и кафяво, просто наистина не ми отиват. 

Намират се няколко розови или розовикави парцалки, но не за тях е днешната публикация. Темата за цвета ме провокира, та нямам търпение и аз като малките деца да се похваля с последната придобивка, която е в пастелно бледо розово и пастелно сиво. Няма да представям дреха, а керамика.
Споделих за последното пътуване до Гложенския манастир, а след него естествено се отбихме и в Троян. Керамиката, която се е превърнала в емблема на традиционната българска керамика - наложена като елемент от Балкантурист по времето на соца никак не я долюбвам. Навсякъде по сувенирните магазини, по курортите тя е преобладаваща и е станала като емблема на страната. Та имам си аз едни керамици в Троян, чиято работа следя изкъсо, старая се да не пропускам нещо, сътворено от техните ръце - фамилия Йовкови. Бащата Николай Йовков е второ поколение грънчар, преподавал е в Средното училище за приложни изкуства в Троян, вече пенсионер, но "обречен на керамиката", както стои табелата в неговата работилница. Той работи сграфито -керамика. Сграфито е техника на украса на глинените съдове, при която най-напред съда се покрива с ангоба (воден разтвор на хума). След като изсъхне ангобата до восъчна твърдост се пристъпва към гравирането на орнаментите и иде ред на печенето на съда. После се ползват цветни и прозрачни глазури и отново се изпича съда. Тази технология е била преобладаваща в годините на Средновековието. 
   А дъщерята Ралица Йовкова също е керамик, преподавател в същото училище като баща си, заразена от вируса на грънчарството, но за разлика от баща си и дядо си експериментира с търсене на нови форми, глазури и цветове. Има свой собствен стил, който е разпознаваем и безкрайно ми допада. Може би мнозина от вас биха харесали само традицонната позната керамика, но като любител на точките не мога да пропусна тази част от нейната визитка и да представя няколко от последните и работи.
В неделя в Троян валеше силен дъжд, а аз бях забравила тефтера с телефоните, нямах спомен на коя улица живеят, но реших, че няма как в града да не ги познават. То не че Троян е малко градченце, бая озадачих хората, спирайки и питайки, почти се бях провалила със задачата. На финала познах къде е завоя и няколко къщи преди тяхната една жена любезно ни упъти. Николай беше там, а Ралица отсъстваще, а последните им творби бяха в пещта. Намерих малко от първата партида готови и така се превърнах в горд собственик на няколко купички и чашки в розово-сиво, е има  и в зелено, ама нека има и за следващ път....
Само съжалявам, че чинийките още не бяха излезли от пещта, но ще се пътува пак явно...











Едно малко странно на пръв поглед питие - горещ шоколад с розмарин.....Пробвах го преди доста време в едно заведение по време на среща с приятелка, беше много интересен вкуса.
Не пропуснах да го пробвам и у дома и отново ми допадна - в горещо мляко сипах разтопен натурален шоколад, едно стръкче розмарин и около лъжичка захар и оставих да кипне цялата смес.




И на финала едни усмихнати сладки - кокосово-шоколадови. Източник на рецептата- Роси....

Продукти:

350 гр. брашно
45 гр. кокосови стърготини - сложих 70 грама
250 гр. масло - ползвах 180 гр масло и 70 грама кокосово масло
1 ч.ч. захар
2 яйца размер L - при мен бяха ХL
1 ч.л. бакпулвер
2 ванилии
100 гр. натурален шоколад,нарязан на малки кубчета или шоколадов дропс
Приготвяне:

В купа сложете захарта и леко омекналото масло.С миксера, с бъркалките за тесто, разбийте да се обединят.Добавете едно по едно яйцата и продължете разбиването.
Следват ванилиите,кокосовите стърготини,брашното и бакпулвера,и отново обединете сместа.Накрая сложете парченцата шоколад и разбъркайте с шпатула.
Сложете купата във фризера за 10 мин. да стегне сместа,след което с леко намокрени или намаслени длани оформяйте топченца от маслената смес и ги подреждайте шахматно на разстояние 4 см. върху тава покрита с пекарска хартия.
Някои от тях за забава декорирах с орехи пекан и шоколад.
 Усмихнат ден! 


понеделник, 11 февруари 2013 г.

Шоколадови къпкейкове с дулсе де лече

След изобилието от шоколад и сърца около 14 февруари, след споровете за празника и кой какво празнува- дали Трифон Зарезан или католическия Св.Валентин да се намеся и аз с нещо сладко. Не съм се ентусиазирала да приготвям сладки валентинки, просто защото  ми е минало времето за подобни неща, но след това шоколадово интернет-пиршество нямаше как да не задоволя собственото си червоугодничество и да приготвя нещо шоколадово. Удържах известно време да не се приготвят сладки тестени десерти, но си намерих повод да направя  нещо. А поводът беше грешното отваряне на една кутия дулсе де лече. Мислех си, че съм взела кутия с царевица за салата, а то било карамеленото мармаладче. А след като е отворено, няма как...трябваше да се оползотвори. Мъдруването ми беше кратко, избрах да приготвя едни къпкейкове, а рецептата со дойде сама, защото бях зърнала рецепта за нещо подобно при Ваня.
Не съм променяла нищо от рецептата, така че просто я копирам за удобство.


Необходими продукти:
За 12 малки кексчета
1 чаша (150гр.) брашно
½ чаша (100гр.) пудра захар
½ ч.л. бакпулвер
½ чаша (125мл.) прясно мляко
1 голямо яйце
50 гр. масло, на стайна температура, нарязано на кубчета
1 капсула ванилова есенция
1 с.л. какао
3 с.л. дулсе де лече
2 с.л. термоустойчив сладкарски шоколад, на капки
Приготвяне: 
Загрейте фурната на 200C.
Пресейте брашното, пудрата захар и бакпулвера в голяма купа. В средна купа, разбийте яйцето, млякото и маслото до хомогенна смес. Добавете течните към сухите съставки и разбъркайте добре. Добавете ваниловата есенция, какаото, двете супени лъжици дулсе де лече и шоколадовите капки и разбъркайте докато всички съставки се смесят добре. Разпределете сместа в подходяща за целта тава, застлана с хартиени формички и печете за около 20 мин. Охладете напълно преди декорацията.
За шоколадовия ганаш с дулсе де лече:
Поставете подходяща купа върху съд с вряща вода. Поставете 150 гр. натурален шоколад, нарязан на ситно и 1 с.л. масло. Бъркайте до пълното разтопяване на шоколада и дръпнете настрани за да се охлади.
През това време разбийте 50 мл. сладкарска сметана с 30 гр. пудра захар до пухкавост. Добавете охладения шоколад и 3 с.л. дулсе де лече. Разбъркайте до получаването на гладка, еднородна смес. Оставете ганаша в хладилник за около 30 минути, за да се стегне и втвърди. Напълнете сладкарски пош с желания накрайник и шприцовайте шоколадов ганаш върху всяко кексче. Поръсете с желана захарна декорация и готово.

Шприцоването на ганаша не направих особено успешно, но вкусът беше превъзходен, карамелът е шоколадът се бях слели в един прекрасен танц и повличаха във вихър от прекрасни емоции след отхапването още на първата хапчица. Е, изядох само едничко, останалите ползвах за почерпка на приятели, домашните с диетите също похапнаха....

неделя, 10 февруари 2013 г.

До Гложенския манастир "Свети Георги"

Изтече работната седмица, която беше леко стресираща и закономерно дойде уикенда. След разните ми пътувания през този януари си живеех с нагласата да почистя набързо и да сготвя нещо, за което да отделя повече време, за да се видим на спокойствие домашните с вкусна храна и благи приказки.
Само дето плановете са едно , а нещата, които се случват са доста различни. Снощи с голям кеф направих няколко сладички нещица, които на заранта доста бързо снимах, после пуснахме една бърза прахосмукачка и с приятели се отправихме към Тетевен с цел крайна дестинация - Рибарица. При нашите съвместни пътувания обикновено имаме определена финална дестинация, но всяко интересно нещо, което зърнем по пътя ни привлича, та спираме, отклоняваме се, дразним с огромен кеф навигацията на автомобила, която неспира да повтаря, че трябва да сменим посоката...А ние като малки деца се радваме, че правим нещо нередно и спираме звука и. Така беше и тази събота - видяхме табелата за Гложенския манастир, а се оказа, че само аз не съм ходила в него и естествено потеглихме към него. Преминахме през село Малък извор, пълно с толкова много черешови топчета, гранатомети, самолет, паметници за герои от войните, а после се движихме по един тесен асфалтиран и снежен път, с доста завои, а над дърветата се спускаше често и една доста мистична мъгла. Веднъж се замислихме дали да не се върнем, защото видяхме едно по-широко местенце, годно за обратен завой, но пусто любопитство... продължихме до манастира.
А манастирът е потънал в сняг и доста гъста мъгла - за разлика от останалите старопланински манастири не е вътре в пазвите на планината, а построен върху висока каменна скала, около която има стръмни отвесни скали.


Манастирът е строен през 13 век, после дострояван през 15-16 в.  Вероятно е съществувал до идването на османската власт, после бил изоставен, а през 18 в. бил изграден нов. След две големи земетресения манастирът пострадал и през 1931 г. бил построен нов храм.





Иконата на Св.Димитър

Старата икона с Чудесата на Св.Георги - чудотворна, а оригиналът се намира в сградата на Ловчанската митрополия.















И на финала, за да не остане без никаква храна, поднасям ви една сгряваща супичка - пилешка. Всяко семейство си има своя рецепта, любим вкус, подправки за тази супа. Едно е безспорно, винаги действа сгряващо, възвръщаща силите и даваща енергия. У дома варим бялото месо и гръбнака заедно с моркови, целина, чушка, праз лук, нарязани дръжки от магданоз, този път добавихме фиде, малко естрагон и застройката, разбира се - от кисело мляко и жълтък. Сервираме с малко пресен нарязан магданоз и няколко хлебчета, нарязани като сърчица /да не пропускаме темата за Св.Валентин или Трифон Зарезан/, и запечени със зехтин, мащерка и риган.
Да ви е сладко, както ни беше на нас преди няколко дни!

А сладките рецепти малко по-късно ще показвам, защото снощи в Рибарица оформих поста, интернетът не позволи да кача снимките от пътуването,  а за сладкишите  не помнех рецептите, записах съставките, но ....това не е достатъчно! Но...скоро ще видите и тях!


четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Мус с тропически плодове

След известно време отпуск, малко работа по време на Сурвата, съчетана с приятни емоции и срещи с интересни хора, завръщането на работа е факт от началото на седмицата. Дните препускат, задачите валят, времето е странно, а сега и този дъжд - потиска ме сивотата на пейзажа, никога не съм обичала да имам излизания и ангажименти в дъжд, друго си е със снега или пролетта, лятото, есента. Не че тогава не вали, ама поне има цветове около нас. Сега мръсотията взема връх, калта полепва по подметките, локвите добиват размери на малки езерца, а в тях плуват тъжни лодчици от изхвърлени салфетки.
У дома цари ред по отношение на храната, разбирайте строг контрол над видовете храни и по възможност липса на сладки неща. Плодовете са превзели различните купи, но естествено не всички са с желаното качество. След първия плод манго, който беше изпълнен с наситен вкус и аромат, добре узрял и допълващ вкуса на различните зимните плодове, вторият се оказа зелен и безвкусен, почти като картоф. А за да не поеме към кофата за боклук, трябваше да се оползотвори. На помощ дойде един уханен ананас, чиито плодове пасирах заедно с мангото, добавих сока от един портокал и една чаша изцедено кисело мляко, от онова, готовото. Към всичко това се добави едно пакетче желатин, разтворено на водна баня и олее-хоп - десертът се озова на масата след кратък престой в хладилника за охлаждане:
 Цветът не се получи наситено жълт, както ми се искаше, за да пренесе слънцето у дома, но вкусът беше плътен, много плодов, а мангото беше успяло в компанията на останалите си събратя да  даде най-доброто от себе си и да не доминира, а само да дава една приятна нотка на симфонията от вкусове и аромати.
След разходките по вашите местенца така ми се дощя нещо сладко, доста шоколадово, че утре запрятам ръкавите, правя, пък пазещите диети да ги забравят, да завишат времето спорт, а ако ли не, колегите ще се зарадват, няма зян да стане нищо!

вторник, 5 февруари 2013 г.

Сурва 2013

На 13 и 14 януари селата в Пернишко носят една особена атмосфера. Потокът от автомобили към тях е неспирен. А онези толкова тихи села, в които живеят вече главно възрастни хора придобиват  живец и надяват нова премяна. Снегът почиства мръсните улици, комините на къщите пушат някак радостно, хора обикалят по улиците и лицата им са щастливи, жените шетат около печките и майсторят специалната храна, с която да нагостят скъпите и очаквани гости - сурвашкарете. Отварят се старите  сандъци, в които са потънали в нафталин старите бабини костюми, мъжете свалят звънците, с които са украсени домашните механи или "битови стаи" и ги нанизват на колани, вадят костюмите и ....маските. Маските, зад които крият лицата си и наричат "лик". Някога ги изработвали във всяко семейство и не сваляли дълго време, та да не се разбере кой стои зад лика, като всяка година правели нови маски. Понякога маските имат и по две лица -"така бяха по-внушителни и не можеше публиката да разбере откъде точно те наблюдава човекът под лика" или "като има много лица една маска, откъдето и да погледне към нея Злото, все ще се уплаши и ще избяга".
И сега да ви представя и един разказ в картина - за предпразничната суетня в домовете, за магията на маските и огъня, на онова, което дава сила на общността, на една съхранена традиция, която дава идентичност на носителите и:
















И след празника в селата иде ред и на Фестивала - този, който се провежда в Перник и събира зрители и участници от близо и далеч. Тази година на откриването имаше страхотно светлинно шоу - в петъка на 1 февруари пред Двореца на културата се събраха много зрители, които наблюдаваха една фантастична светлинна приказка- приказката за смяната на сезоните и хората с маските. Тук снимките ми не са особено добри, но поне можете да съпреживеете част от моментите:


























И така, хем заредена с емоции, хем леко уморена от шума на звънците, цветовете на маските и костюмите и мириса на кожи, кебапчета и казанлъшки понички, пълна с фотографии и видео, се завърнах и ще пообиколя към вас, за да видя какви интересни неща сте сътворили, в което не се съмнявам, ама никак...
И дано не съм ви досадила с прекалено дългия фоторазказ, поне показах и една трапеза като утешение за очакващите рецепта за нещо вкусно!