сряда, 30 януари 2013 г.

Соленки - виенски кифлички

След многото поводи и тортоправене, след цялото изобилие от различни коледни сладки и подобни сладки изкушения е време да минем на солена вълна, да сменим малко приоритетите. У дома повечето /май с изключение на мен/ се заеха да спортуват активно, сериозно обръщат внимание какво похапват, по колко, започнаха да ми разясняват за различни идеи за диети, които някои вече спазват. Дали това да не го схващам и като намек за себе си, нямам идея, аз си оставам със заканите за спорт, ама нещо не се получава. Странно, готви ми се все още, но нещо и на мен не ми се яде нищо, единственото, което диво ме привлича са плодовете - мандарините и портокалите. И като едно типично дете, чието детство е минало в соца, когато това си бяха дефицитни стоки и налични само около Нова година, никак не мога да им се наситя. Прекалено често си купувам от тях и май сама си ги унищожавам, останалите са доста умерени.
Но сега ще споделя с вас едни от соленките, които са фаворит у дома. Направих ги за рождения ден на щерката, за да почерпи колегите си от Университета, набързо направих няколко снимки и после също толкова бързо топли-топли изчезнаха.

Продукти:
150 гр масло или маргарин на стайна температура /аз ползвах масло/
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.лъж. сода бикарбонат
100 гр настъргано сирене
100 гр настърган кашкавал
брашно - 450-500 гр
Приготовление:
Замесва се  тесто, което се оставя 2-3 часа  в хладилник, после се дели на 8 парчета, всяко се точи на кръгче и се дели отново на 8 триъгълника /може и повече, според това колко големи кифли искате да направите/, завиват се на кифлички. Пекат се на 250 градуса в тава, покрита с хартия за печене.
А след изваждането от фурната може да стартирате с похапването, все пак както казват старите хора "ветеро е под носо" - или "вятърът е под носа", да ви е сладко!





понеделник, 28 януари 2013 г.

Честит рожден ден на малката ми пораснала дъщеря

И за този месец това е последния рожден ден - минах аз самата, в събота празнуваше баща ми, а днес е празникът на нашата дъщеря - Юлия! Нашето малко дете, което вече май порасна, въпреки, че за нас си остава онова малко момиченце, което се държи за ръцете на мама и тати, което се усмихва много, ама много и все търка ожулените колене или разбитата глава, защото при падане все дигаше ръцете нагоре и падаше по глава. 
Но това отмина и  тя вече е голяма. 
Пожелавам и много здраве, радост, успех и обич и винаги да пази усмивката си, която е толкова сияйна и топли сърцата на всички, които контактуват с нея! А и както една нейна приятелка тази вечер я поздрави - "да помогнеш светът да стане по-добър". То детето има едни идеи как да се подобри образователната система, какво трябва да се прави, дано не и секва ентусиазма, защото нещата от действителността са понякога жестоки, но пък знам ли, ако повече хора мислят по този начин, вероятно нещата биха били различни. Времето ще покаже...Дано не се разочарова никога!
Празненството тази вечер беше от типа "предречена изненада", само тортата успяхме да запазим в тайна до последния момент, за останалото тя взе, че се прибра по-рано и хвана част от подготовката. Но на въпросите за тортата - разказвах, че не съм имала време и се чувствам странно, а всъщност успях да я приготвя в неделната нощ и да я държа на балкона, та да не види. Детето беше леко шокирано, че у дома няма торта, ставаше ми смешно, че все отваряше хладилника, а там нямаше нищо подобно, а след като порциите с основното ястие бяха изконсумирани извадих едно сиренце камамбер с извинението, че го поднасям вместо торта, а после изчезнах и се върнах с нея.
Та сега да покажа и нея, отделила съм едно парченце за снимка утре заранта, но ако някой не ме изпревари ще я видите и вие.
Ето го и отделеното скрито парченце, тъничко, ама достатъчно да се види:


След дълги колебания реших да пробвам тортата  Естерхази, която толкова често съм виждала и хапвала и никога не съм правила. За рецептата се доверих на Ева Тонева, не съм променяла нищо. Само дето яйцата ми бяха прекалено големи и като резултата направих 7 блата, а не 5, както е при нея.Намирам си малко кусури, но това е резултата от нощното тайно правене на торта....
А ето и рецептата, която Ева сподели с нас, за което и благодаря!
Продукти:
7 големи яйчни белтъка
200 гр смлени бадеми
170 гр захар

Крем:
250 мл прясно мляко
7 големи жълтъка
100 гр захар
50 гр брашно
пръчка ванилия
250 гр краве масло, стайна температура

За декориране:
150 гр бял шоколад
20-30 гр черен или млечен шоколад
50 гр смлени печени бадеми 

Начин на приготвяне:
Загрейте прясното мляко с ванилията, прецедете го.
Разбийте жълтъците със захарта на крем.
Добавете брашното и разбъркайте.
Добавете затопленото прясно мляко и варете на водна баня до сгъстяване на крема.
Охладете го до стайна температура.
Разбийте на пяна кравето масло и постепенно към него прибавете крема.

Очертайте върху хартия за печене 5 кръга с диаметър 20 см.
Разбийте белтъците с щипка сол на пяна.
Постепенно добавяйте захарта и продължете разбиването.
Внимателно прибавете смлените бадеми, разбъркайте.
Нанесете сместа върху кръговете.
Заравнете и ги опечете 15-20 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.
Охладете ги и отстранете от хартията.

Поставете първия блат в тортена форма.
Намажете с крем, продължете редуването до изчерпване на продуктите.
Намажете с крем и стените на тортата, охладете я за поне 30 минути.

Разтопете поотделно двата шоколада на водна баня.
Поставете черния в хартиена фунийка или плик.
Нанесете белия шоколад върху тортата като глазура.
Нарисувайте спирала с черния шоколад върху нея.
С помощта на дървен шиш или клечка редувайте изтеглянето на 16 черти от и към центъра на тортата.
Украсете стените й със смлени бадеми.

събота, 26 януари 2013 г.

Маскираните в Драмско - част втора

Ще продължа разказа си в картини и кратки текстове за селата в Драмско и техните жители, а и за маскарада, известен с различни имена, но навсякъде присъстващ в душите и сърцата на хората, за маските, които служат като магнит за хората, които са напуснали родните места, но за този ден се завръщат там, при корените си.
Една от любимите ми къщи в с.Кали Вриси, някогашно село Горненци

На Йордановден, докато местните са на Св.Литургия в храма, бабугерите обикалят из селото, удрят с торбичката когото срещнат, но в двора на църквата не припарват - там е мястото, в което "дяволите" не пристъпват

Жена на излизане от храма

Жълтата къща на някогашния свещеник - отец Манол, долепена към стара къща - допада ми това сливане на стара и нова архитектура, има особен чар 

Една реставрирана къща в края на селото

Отново една от любимите стари къщи

Село Ксиропотаму - отново една стара къща заедно с част от групата
По пътя към един от параклисите в околностите на Кали Вриси

Ксиропотаму - и тези, които не могат да следват групата с маскираните са на улицата и разбира се любимите ми баби - като тези от моето детство, с черните дрехи и забрадки, бастуните, които като поздравиш с "Добър ден" ти отговарят "Дал ти Бог добро, чедо"



Всеки вади някаква храна и питиета, за да почерпи



Баба и внучка

Баща и син

Жената, която толкова ми напомня за моята баба......


Подпряна на оградата жена наблюдава групата и си спомня за младостта с малко тъга....


Обожавам старите порти, има нещо загадъчно и мистично в тях, вече влизаме в село Петруса, някогашна Плевня, а местните с гордост разказват, че Президентът Плевнелиев е от това село


А понеже обичаят на маскираните тук носи името "камила", хората в Петруса си купили камила, за която се грижи специален човек и на Ивановден тя води карнавалното шествие и децата и младежите се качват върху нея "за здраве"










Пикапи с храна, осигурена от местни производители се движат по улиците и раздават всекиму от продукцията....

Пикап с музикантите


До огъня в центъра на селото

Ето я и старата "камила" - запазена, но скрита- нали вече има истинска, жива....



На финала, типично по балкански - голямо хоро......