събота, 31 декември 2011 г.

Подготовката за посрещането на Новата 2012

Въпреки идеята да подготвя нещо съвсем различно за посрещането на Новата 2012 година, по настояване на близките се взе решение да се спази традицията за направата на капама. На практика доста ме улесниха с настояването да се посрещне Новата година така. Сега ще публикувам рецептата, за направата на която можете да импровизирате в зависимост от това, с какво месо разполагате, кои подправки са ваши фаворити.... Надали ще изненадам някого с тази рецепта, но пък може и да намерите идея за готвене - все още има време да направите избора си.....
Ще покажа стъпките за подреждането и в снимки.
Нужни са телешко, свинско и  пилешко месо (ако имате заешко би придало интересен вкус - аз не сложих този път), което е съобразено с броя на гостите. Малко сърмички (направете така, че за всеки да има поне 3-4 сърмички), около 300 грама бекон, нарязан на дребно, половин кисела зелка (също нарязана), зърна чер пипер, чубрица, сол и дафинов лист. Обикновено задушавам глава лук, нарязана на дребно в малко мазнина, слагам чаша ориз, червен пипер и нарязаното кисело зеле. Този път реших да не се пържи, а ястието да е малко по-диетично - достатъчно е, че има бекон и свинското месо е доста шаренко (има мазнинка). В дъното на гювеч сложих малко бекон, кисело зеле, пласт от свинско месо (осолено и наръсено с чубрица), дафинов лист и чер пипер, отново пласт със зеле, после малките сърмички, които бях навила снощи, телешко месо и пиле ( разполагах  с едно домашно, което е опърлено и ще придаде особен опушен вкус на ястието), отгоре зеле и всичко това покрих с одеялце от цели листа кисело зеле. Сипах чаша от около 250 мл червено вино, същото количество зелев сок и затворих капака на гювеча (този е любимият ми, тъй като е дело на един майстор- керамик, когото много уважавам - Николай Йовков от Троян.Харесвам работите му, защото са изпълнени със стил, защото не работи традиционните троянски шарки, които са ми втръснали с присъствието си във всеки ресторант и всеки дом. Той владее техниката сграфито за украса на глинените съдове - първо покрива съда с ангоба - хума, разтворена във вода, а след като тя изсъхне, гравира орнаментите и пече съда. След изпичането покрива съда с прозрачни и цветни глазури и отново ги оставя в пещта за печене. Тази техника е била особено популярна в годините на Втората българска държава, а след завладяването и техниката замира. След множеството археологически разкопки през средата на ХХ век започва "Ренесанса" на тази техника и стремежа за овладяване на тайните и достойнствата и.)  Капака замазах с малко тесто и оставих във фурната да се готви само за около 4 часа на температура 170 градуса. За празничната вечеря имам грижа да направя баница с късмети и една млечна салата (популярната салата "Снежанка"). Стана ми забавно, тъй като заранта попаднах на пост за салата от рукола и нар, а два часа по-късно получих торба с нарове....Ако съпругът ми открие рукола на пазара, ще я пробвам вероятно, звучи обещаващо.....Киселото мляко се отцежда, краставиците са нарязани, остава да направя баницата и....тортата, тъй като утре имам рожден ден и няма как да ми се размине без това.....
Спокойно готвене на всички, които ще празнуват в домашна атмосфера, бъдете здрави през Новата 2012 година и нека бъде изпълнена с красиви емоции и радост! Бъдете благословени, скъпи читатели!
1. Мъничко бекон на дъното
2. Нарязано кисело зеле

3. Свинско месо с чубрица, дафинов лист и чер пипер


4. Нов пласт кисело зеле

5. Нареждане на сърмичките

6. Телешко месо и пиле на порции

7. Бекон и кисело зеле

8. Заливане с вино




Запечатването на гювеча


вторник, 27 декември 2011 г.

Стефановден


Днес почитаме паметта на Св. Стефан - един от учениците на Иисус Христос, пръв архидякон и първи мъченик за християнската вяра. Днес е третият ден от Коледа, празникът, "който затваря кръга" на старата година, защото това е последният празник за нея.
На днешния ден нашите прабаби и прадядовци отивали на гости на кумове, на роднини, които не са успели да посетят през първите два дни на Коледата, а когато имали близки, познати, носещи имената Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка, Венцислав, ги посещавали, за да им честитят името и да им пожелаят здраве и дълголетие, радост и светли дни. То тогава за имен ден не е била нужна покана, всеки е можел да отиде в дом с именник /именница и да го поздрави, а домакините следвало да поканят госта на трапеза.
На днешния ден се готви кисело зеле с месо и баница с месо.  А тъй като ние сме малко поуморени от присъствието на месото на трапезата ни, ще направим една друга баница, която ще представя на вниманието ви по-късно. До скоро!


Мелитзаносалата или дип от патладжан

Празниците отшумяха, "голямото печене" на сладки приключи, купищата кутии, пълни със сладки изкушения вече са празни и върнати по местата си в шкафовете. И след тях иде ред на нещо солено, което има за цел да възстанови баланса в кухнята....
В нашето семейство имаме една любима салата (дип), която е вкусна с препечена филийка или прясно изпечен хляб, а и може да се похапва просто така. Идеята за тази салата е взета от Гърция. Там патладжанът (мелитзана - μελιτζανα) е на голяма почит. Всеки ресторант и всяко семейство имат своята предпочитана рецепта. В тамошни ресторантчета сме пробвали стотици разновидности на тази салата. На някои места ползват патладжана за направата на добре познатото ни кьопоолу, на други пекат патладжана, поставят върху него нарязан домат, чесън, риган, зехтин и кашкавал. Но навсякъде той е печен на скара. А след това изпичане иде ред на допълнителната обработка за салатите.
И тъй като обичаме този зеленчук, всяка есен изпичаме от него (задължително върху огън, за да придобие особен опушен аромат) и след като пусне горчивия сок замразяваме в пакетчета във фризера. Така имаме готовност за бързо ястие от него.
За направата на дипа ползваме изпечени патладжани, добре отцедени, същото количество изцедено кисело мляко, връзка магданоз, сока на половин лимон, една скилидка чесън и зехтин. Всички продукти се слагат в блендера, ако обичате по-киселичко, можете да добавите още лимон, солта е на вкус, според собствените ви предпочитания. Ако обичате майонеза, можете да прибавите и от нея, но у дома не я ползваме, без нея дипът става лек и нежно докосва небцето, след консумация не оставя нотка на тежест, а само спомен за ефирен и лек вкус. Да ви е сладко!


петък, 23 декември 2011 г.

Коледен свещник


Това е един много симпатичен за мен  изключително ароматен свещник, изработен от сламена подложка за топли съдове, върху който са залепени със силиконов пистолет шишарки, орехи (някои оцветени със златен бронз, други намазани с лепило и оваляни в смлян карамфил и джинджифил), фъстъци, сухи шипки, бадеми, пръчки канела, звездовиден анасон, частички клончета от изкуствена елха, различни топчици и панделки. А когато в него се запали свещ, ароматите се усилват и наистина ухае на Коледа. Направата му не изисква усилия, но наистина си струва, повярвайте!
Весели празници на всички!

Amerikanische eierkränze/ Бисквитки "Яйчен венец"

Смятах, че вече съм приключила със сладките коледни приготовления, но в мига в който дъщеря ми се завърна за празниците и провери съдържанието в различните кутии, отбеляза липсата на двата вида бисквитки, без които не минава Коледа у дома. Естествено, изходът бе в запълване на пропуска и бързата им направа. В оригиналния им вид, получен от моята приятелка Керстин преди доста години, тези бисквитки се оформят като кръгчета  с дупка (наподобяващи коледен венец). Само че от доста години този начин на оформянето на бисквитките е само история и сега ще разкажа и покажа по какъв начин ги оформяме у дома. Но преди това продуктите и след тях към направата....


Продукти:
 250 гр. размекнато масло
125 гр. захар
1 пакетче ванилова захар
2 яйца
1 жълтък
300 гр. брашно
150 гр. нишесте
1 ч.лъж. бакпулвер
Размекнатото масло се разбива със захарта, а към тях се прибавят едно по едно яйцата и жълтъка, нишестето, ваниловата захар и пресятите брашно и бакпулвер. Оформя се меко тесто, което стои доста лепкаво. Оставя се в купа, завита с фолио в хладилника да престои поне половин час, след което от него се вземат малки части, които се оформят на фитили ( като цилиндри- саламчета с диаметър около 4-6 см. Вземам един стар накрайник, който преди години ползвах за направа на целувки (ако предпочитате можете да ползвате специален шприц, аз лично не обичам да го изваждам от кутията, сглобявам и мия и отново да прибирам), пъхам фитилчетата в него и с лек натиск с пръст оформям тези розички (или звездички-въпрос на интерпретация) върху хартия за печене. Изпичаме ги в предварително загрята фурна на  180 градуса за 10-15 минути. Оставяме ги да се охладят.
След изстиването им потапяме горната им част в глазура, направено от 3 суп. лъж. пудра захар, 3 суп. лъж. ( с връх) натурално какао, 3 суп. лъж. прясно мляко и 100 гр. масло. Тази смес затопляме на котлона, а когато се смесят добре съставките, охлаждаме, като разбъркваме честичко, за да остане хомогенна сместта. И след потапянето в глазурата можете да поръсите с разноцветни захарни пръчици, перлички или с това, което предпочитате или разполагате в шкафовете.
Бисквитките се съхраняват на хладно в затворен съд, максималният тестван период е пет дни (когато правя 3 дози)....





Коледни сладки

И почти на финала на сладките приготовления (защото не зная кое ще оцелее до Коледа и какво ще се наложи да се направи отново) ще пусна рецептата на едни коледни бисквитки, които са от любимите на моето семейство и без които Коледата не може да бъде истинска......
Няма да се разсейвам, а пристъпвам към рецептата.

Продукти:
250 гр. брашно
бакпулвер - 1/2 ч. лъж.
125 гр. бяла кристална захар
1 пакетче ванилова захар
3 жълтъка
200 гр. масло размекнато
125 гр. ситно смлени бадеми
Маслото се разбива със захарта, прибавят се един по един жълтъците, брашното (пресято с бакпулвера), ваниловата захар и бадемите. Тестото се оставя да почине половин час в хладилника, след което от него се оформят малки лунички и се подреждат върху хартия за печене. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 15 -20 минути. Още топли се овалват в ароматизирана с ванилия пудра захар. Съхраняват се в затворен съд и могат да се съхраняват и по-дълго, ако успеете да ги опазите, защото са много нежни и хрупкави.
Да ви е сладко и Весела Коледа!

вторник, 20 декември 2011 г.

Квасът

На днешния ден се захваща новия квас, нали символично се отбелязва началото на младата година.....Квасът е този, който дава душата на хляба. Брашното, замесено с квас, символизира човешката душа, водата символизира кръщението, а солта - ума и учението на Словото Божие. Хлябът, замесен от пшеничено брашно и квас напомня, че Божието Слово е съвършено, а изпичането му на огън е знак за това, че Бог се съединява с нас и ни дава помощ и съдействие.  В светогорските манастири нов квас се захваща на Кръстовден, като водата се събира от босилека на празничния водосвет. Той се пази и поддържа през цялата година, като с тази задача е натоварен специално монах, който притежава вещината да го пази и да прави хлябове.
В навечерието на днешния ден в традиционното общество се захващал новия квас в домовете, в началото на новата година. Сега ще ви предложа и един ритуал, описан преди столетие, който за мен е много интересен, но няма вече къде да бъде видян...
Обичаят "вардене/пазене на квас" е описан от етнографа Димитър Маринов и е преследван от свещениците. Вечерта срещу Игнажден - на 19.12. моми, булки и неколцина стари жени се събират в някой дом. Измежду тях задължително има някоя жена, известна с познанията си върху магиите и баянията. Всички те играят хоро в стаята около нощвите (дървен съд за месене и втасване на хляб). В това време две моми - едната първа родена за фамилията, другата - изтърсак (или последното родено момиче) започват да замесват кваса, но докато го месят са обърнати с гръб към нощвите. Бабите в това време слагат в брашното стрити на прах лековити и магьоснически билки и счукани въгленчета от явор и леска. След омесването на кваса възрастните жени го вземат, завиват го в месал  и го оставят в един от ъглите на стаята. Една от жените седи до него будна през цялата нощ, за да го пази, а останалите играят хоро цяла нощ.На Бъди вечер носят кваса в друга къща и пак го пазят по същия начин. Това пазене на кваса продължава 12 нощи, до Васильовден (1 януари), а тайнственото обредно хоро се играе три пъти - срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу деня на Св.Васил. На Сурва всички "пазителки на кваса" се събират пак в дома, в който е пристигнал кваса, а най-възрастните жени разкъсват тестото на толкова парчета, колкото са участничките в обреда.От него не давали на други жени, а го оставяли да изсъхне на вятъра. Този квас се пазел, защото вярвали, че с него може да се лекува всяка болест, че гони всички зли духове и пази домовете от магии. Участничките в обреда вярвали, че носейки го, ще накарат съпрузите си да ги обичат, а момите ще карат момците да лудеят по тях. Та тези моми можели да се оженят за когото си пожелаят благодарение на притежавания от тях квас. 

В Софийско също захващат нов квас, а след това замесват тестото за колаците. Когато втаса тестото, с дарака вземат от него и наричат - "Това е за кадията!". Кадията е името, с което наричат всички болести. После правят колаче, което не пекат, а го оставят да изсъхне от вятъра и го дават за лек срещу всякакви болести.

понеделник, 19 декември 2011 г.

Игнажден! Честита млада година!

Утре християнската църква чества деня на Св. Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на Йоан Богослов, ръкоположен за архиепископ на гр. Антиохия. В далечната 101 година бил затворен, откаран в Рим, където го хвърлили на дивите зверове.
В българската народна традиция този ден се нарича "Игнажден", "Игнатовдьен"(из Родопския край) или "Полаз". От този ден народът ни започвал броенето на новата, младата година - това е причината да я честитя в заглавието. За този ден Димитър Маринов ("бащата" на българската етнография) разказва, че в някои региони на страната на този ден му казвали Идинак, което значело начало на годината, годиняк. Стана ми особено приятно, когато по време на теренно проучване в с. Вресово, Бургаско през март една възрастна жена си послужи точно с това наименование за деня, защото така са му казвали нейните майка и баба. За съжаление голяма част от тази памет е загубена, хората не си спомнят какво се е правело на различни празници или какво е значението на всеки един елемент от празника. Самата аз съжалявам за пропилените години от моето детство, когато съм наблюдавала действията на моите баби, но не съм задала всички въпроси, които днес ме вълнуват. Но явно ще се наложи да се извърви и този път на познанието, на узряването, не самостоятелно, а с помощта на разказите на хората, които интервюирам и на записаното преди нас. Бягам вече от лирическото отклонение и се връщам на темата на поста.
И ако говорим за нова, млада година, няма как тя да мине без благопожелания. Та от това кой човек, какъв е той, ще прекрачи за първи път прага на дома, зависи и благополучието на дома. И ако този човек бил добронамерен и имотен, годината цяла да бъде добра за стопаните. Та ако този "полязник" е добър и е донесъл здраве и берекет, той е благословен и посрещан с радост от фамилията, която е посетил, та на следващата година го канели да посети дома на Игнажден. Не ми се мисли за тези, които "орисвали" посетения дом с несполука и нещастие - горките хорица трябвало да слушат ругатни и хули през цялата година. Та поради тази причина не се осмелявам на този ден да отивам на гости на когото и да било, знам ли какъв късмет мога да отнеса на някого от близките и познатите си....
Ако пък вие си имате "щастлив полязник", време е тази вечер да идете с бъклица вино да "го калесате" (да го поканите) да дойде утре рано в къщата ви. Ако нямате, остава да очаквате с трепет...дано първият посетител не е някой инкасатор......
На утрешния ден нашите баби (които тогава са били млади) ставали още преди зори (това всъщност си е бил обичайният им час на ставане), палели огнището и започвали приготовленията за  празничната трапеза. Слагали да се вари гостбата и замесвали тестото за хлебчетата. Още по тъмно идвал първият гост- "полязникът", който поздравявал весело, отивал на дръвника, вземал пръчка от дъбово дърво и влизал в къщата. Премененият гост честитял новата година, свалял шапката си, прекръствал се и с пръчката от дъба бъркал в огнището и благославял. Естествено благословията му е наситена с пожелания за здраве, дечица, пиленца, мед, масло и бяла пшеница - това им е било нужно на прадедите ни. Днес ние искаме още и още, но когато имаме проблем със здравето оценяваме стойността на това пожелание и тази благословия. А всъщност ако сме здрави, всичко може да се постигне...
А във фамилията пазели тази пръчка чак до Йордановден. След посещението на свещеник, който поръсвал къщата с "кръстената вода", една от жените в дома вземала тази пръчка, влачела я от огнището до вратата след него (ама тайничко от него, че се карал), а после я отнасяла при кокошките, та да ги пази от всякакви болести.
След разравянето на огнището "полязникът" сядал до него, а стопаните му давали решето с пшеница, а около него посипвали орехи, боб и леща. Сядал, та да носят кокошките, ама и да дойдат по-скоро годежари за момите във фамилията. По някое време ставал, тръгвал из къщата, сеел  с решетото пшеница и благославял, а домашните отвръщали "Амин, дай Боже!".
И след толкова благопожелания и благословии естествено сядали на трапезата, на която се гощавали ( то естествено как да има празник без гощавка...). Храната още е постна, хлябът естествено присъства и на този ден....
На тоя ден в някои дворове влизало най-напред някое животно, което също било посрещано с радост..
В някои селища като започне да втасва тестото, жените грабвали дарака и четката за гръстите   (демек конопа), с тях отземали от тестото, правели специално колаче, което не изпичали, а оставяли да си изсъхне от вятъра. Та това колаче се пазело за лек срещу знайни и незнайни болежки. От това тесто правели и кръстен знак по гредите на сградата, та да бяга далеч всяко зло от дома. А от останалото тесто правели колаци за всеки човек от дома.
Ида не забравяте, на утрешния ден не бива да се изнася нищо от дома, та да не напуска плодородието този дом. И не искайте и не давайте нищо на заем.....
На този ден момите гадаят кога ще се омъжат и кой ще е бъдещият жених. А тъй като на този ден са започнали родилните болки на Богородица, чак до коледната нощ младите булки и бременните невести не бивало да подхващат никаква работа, та да забременяват и раждат лесно....
Та утре потеглям бързо на работа, не давам нищо на заем, но вечерта ни очаква специална трапеза.....
А сега отивам да замеся някое колаче, което ще пусна по-късно (гаранция за ужасна снимка - това се превръща в навик), както и текста за един магически ритуал, свързан с хляба...........
До скоро!




неделя, 18 декември 2011 г.

За една шоколадова Коледа / Шоколадови звезди

Това е поредната днешна публикация от Коледната серия. Рецептата за бисквитките е адаптирана от тук.
Позволих се да направя една малка промяна, която може да счетете и за ненужна, но при тези бисквитки поставих и натурален шоколад в тестото, така вкусът им стана наситено шоколадов.


Продукти:
230 гр. меко масло
250 гр. бяла захар
50 гр. кафява захар
2 яйца
1 ч.лъж. шоколадова есенция
1 к. лъж. есенция ром
50 гр. какао
50 гр. черен шоколад (разтопен на водна баня)
1/2 ч. лъж. бакпулвер
330 - 340 гр. брашно
щипка сол
Приготовление:
Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. В съд разбиваме мекото масло със захарта, поставяме едно по едно яйцата, шоколада, какаото и брашното. Замесваме не особено твърдо тесто, което оставяме завито със стреч фолио в хладилника за час. Разточваме тестото върху набрашнен плот с дебелина около един сантиметър, печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 8 минути върху хартия за печене. Слез изваждането върху горещите бисквитки поставяме по 2-3 шоколадови перлички, а върху тях запечени безсолни ядки, нарязани на ситно карамелени лакта бонбони и декорираме с малко разтопен бял шоколад. Шоколадовите перлички играят ролята на лепило за ядките и бонбоните, а белият шоколад допълнително ги фиксира.  (Не е зле да се ползва пош, защото белите линии ще бъдат по-красиви. Моите свършиха и ползвах лъжичка, с която не направих красиви линии).



Щолен

В българската традиция липсва подобен емблематичен сладкиш (то пък за какви сладкиши в традицията можем да говорим....), който да свързваме с Коледа. У нас концентрацията на приготовленията на трапезата е като че на Бъдни вечер, а коледната трапеза незаслужено се пренебрегва...Не отричам, че във всяко семейство има някакви традиции, които се спазват, други пък обичат да експериментират с нещо ново и различно. Но традициите естествено не са това, което бяха, а в годините на глобализация информацията ни залива от всички посоки и трябва да търсим и нови неща. А като идва Коледа и Великден, аз май започвам да живея странно. Започват се едни безкрайни печения на сладки неща, които се пъхат в разни кутии, за които едва намирам място в малката си кухня, други се крият по балкона, но зорко се следи нечии ръчички да не ги отварят и намаляват количеството им. Е, това не ми се удава особено, но нали пък затова са направени тези сладости. Ако пък нещо е било толкова хубаво, не е страшно - ще се направи отново...
Но да се върна на темата за новата публикация. Това е първият направен от мен самата щолен. До момента винаги съм купувала готов, децата ми го харесват много, вероятно защото са възпитаници на немски гимназии...
Като образец на качествения щолен мога да посоча този, който майката на моята приятелка Керстин изработва в Германия и изпраща всяка Коледа. Тя прави невероятни количества и той винаги е пръхкав, наситен с аромати и богат на вкусове. А сега Ирина  (http://sunshineskitchen.com/ ми подари захаросани портокалови корички, които реших, че трябва да ползвам точно за щолен. И аз май по копчето си купувам палто..:))
Порових из нета за рецепта, направих компилация от няколко и се реших..... Днес си позволих да го срежа, за да направя снимки, ароматът му е точно такъв, към който се стремях, а за вкуса....не зная.....ще почакам малко.
И така, рецептата: Най-напред накисвам 250 гр. стафиди с 4-5 лъж. ром.
В 250 мл топло прясно  мляко изсипвам пакетче суха мая (ползвам тази на Dr Oetker), 2 суп. лъж. захар и 2 суп. лъж. брашно, като ги оставям да шупнат.

 Пресявам 500 гр брашно, щипка сол, добавям около 90 гр захар (ако предпочитате по-сладко, можете да добавите още 20-30 грама), 1 пак. ванилова захар (ползвам тази на Dr Oetker), щипка смлян карамфил, 1/4 ч.л. счукан кардамон, щипка настъргано индийско орехче. В центъра оформяме кладенче, в което изсипваме маята, разтопеното масло (220 грама), размесваме добре. Постепенно добавяме отцедените стафиди, 50 гр счукани обелени бадеми, около 150 гр микс от портокалови и лимонови кандирани корички, около 100 - 150 гр. червени и зелени коктейлни череши. Оставяме да втаса около два часа.премесваме отново, разстиламе във форма на елипса, поставяме предварително оформен фитил от бадемов марципан, навиваме на руло и поставяме в тавичка върху хартия за печене и печем в нагрята на 180 градуса фурна около час. По време на печенето на дъното на фурната поставяме тавичка с вода. Ако се налага, поставете фолио по време на печенето, за да се предпази от изгаряне. Още топъл го мажем с масло и наръсваме обилно с пудра захар. Като се охлади се пакетира с фолио и се оставя на хладно място. Аз подготвих подаръчните пакети с щолени за приятелите....
Моите щолени се доближиха прекалено много, но се изхвърлих с голямо количество, а това създава проблеми, тъй като втасват едновременно...



Линцери

Има сладки, които винаги ми навяват спомен за Коледа - с аромата, поръската от пудра захар и яркия цвят на малиновия конфитюр. И естествено, това са популярните навред австрийски линцерови сладки.

Рецептите за тях са много, но тук ще посоча използваната от мен:
Продукти:
60 гр. смлени лешници и обелени бадеми
110 гр. захар
230 гр. меко масло
3 жълтъка
щипка сол
1 суп.лъж. ванилов екстракт
между 38- - 400 гр. брашно (пресято)
Всичко се разбива в купата на миксера, а като се събере на тесто се разделя на четири еднакви топчета, които се оставят в хладилник за около час и половина. Тестото се разточва върху набрашнена повърхност на плот около 4-5 мм, изрязва се формички (следи се броя на целите фигурки и броя на фигурките с дупка в средата), пекат се около 10 минути в загрята на 180 градуса фурна.
Като се охладят, сладките с дупка в средата се наръсват с пудра захар, а после се слепват с целите  основи с малинов конфитюр. Подреждат се в кутия и в очакване на изпращането им към приятели и подреждането им на Коледната трапеза.














Меденки

И сега дойде ред да покажа меденките, част от които декорирах с т.нар. "Кралска глазура", а други с фондан. Изпитвам лек ужас от използването на сурови белтъци и това ме накара да ползвам сух белтък на прах от Aroma house, но не смятам че се справих добре. Явно украсата с royal icing не е моята стихия. За сметка на това фонданът е по-благодатен като суровина и меденките с фондан поне на мен ми изглеждат по-добре.
И сега рецептите за двата вида меденки:
Продукти:
1 яйце
1/2 ч.ч. мед
100 гр. масло
1/2 ч.ч. захар
1 ч. л. бакпулвер
1/2 ч. л. сода бикарбонат
1 ч.лъж. канела
2 суп. лъж. какао
1/2 суп. л. джинджър на прах
1/2 суп. лъж. настъргано индийско орехче
1/3 ч.лъж. смлян карамфил
1 ч. лъж. ванилов екстракт
 2 1/2 ч.ч. брашно (пресято)
Правим меко тесто, което се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина около половин сантиметър, изрязват се фигурки  и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна около 8 -10 минути.







Тези меденки очакват завръщането на Юли и намесата на нейните ръчички

Втори вид меденки:
Продукти:
1 яйце
1/2 ч.ч. мед
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/2 к.л. бакпулвер
120 гр масло
1/2 ч.ч. захар
2 ч. лъж. смлян джинджифил
2 2/3 ч.ч. брашно
1/2 ч.лъж. настъргана кора от лимон
1/2 ч.лъж. настъргана кора от портокал
1 суп. лъж. канела
 щипка сол, щипка смлян чер пипер и щипка смлян карамфил
Маслото се разбива с пудрата захар, подправките, яйцето, меда. Брашното се пресява със содата и бакпулвера и се добавя на части към мократа смес. Меси се меко тесто, което се поставя в хладилник в стреч -фолио за охлаждане. Разточва се върху набрашнена повърхност около 0.5 см , режат се фигури и се пекат в загрята фурна на 180 градуса около 8-10 минути.


И като по традиция със снимките не успях да се справя, цялата ми самонадеяност се изпари вече, не е лесно да се снима храна........

Трапеза за Никулден

Въпреки, че празникът вече отмина и остана в миналото,
предлагам на Вашето внимание не просто рецепта за риба, а
цялостната трапеза в чест на празника. Той заема важно място в
традиционния календарен цикъл. Според народните вярвания Св. Никола е
един от шестимата братя-светци, които си поделили земята и небето, а
нему се паднали „водите и бродовете, по вода да ходи, по водите кораби
да кара, по морета ветрове да спира”. На този ден празнуват всички и
всяка къща принася жертва – риба.
В различните райони у нас има всевъзможни традиции за празника, които
в градски условия често се губят или модеринизират.  В моя род
примерно за Никулден се правеше рибник – ястие от риба, ориз, домати и
подправки. Днес мнозина „спазват традицията” и с  пъстърва, скумрия,
пушена сьомга или ролца от раци. В моето семейство обаче се придържаме
към автентичната традиция. След едно не особено приятно премеждие
точно на 6 декември, в нашия дом на този ден се готви ритуален шаран.
За рецептата проучих описания на празника, записани още от 19-и век.
Рибата е основният елемент в празничната вечер, но освен нея на
трапезата задължително следва да има обредни хлябове, които в
различните краища на страната са един или два. За да представя една
традиционна трапеза, посветена на Св.Никола, реших да подготвя два
обредни хляба и да напълня шаран, който да увия в тесто и да изпека.
Шаранът се свързва с една древна легенда, според която някога светецът
пътувал с лодка в морето, излезли силни вълни, и лодката започнала да
се пълни с вода. Тогава Св. Никола  хванал един шаран и с него запушил
пробойната, като така спасил живота на хората в лодката. От тези
времена останал обичаят да се жертва шаран в чест на светеца. Внимание
– рибата трябва да има множество люспи, те носят богатството на дома.
При почистването им те не трябва да падат по земята и да се тъпчат. Та
след избора на подходящия шаран следва почистване, осоляване и
обливането му със сока от (поне) два лимона. По този начин се премахва
наличната миризмата на блато, който често се среща при шараните.
Рибата трябва да престои в хладилник с лимоновия сок поне четири–пет
часа. В това време се подготвя плънката. Обелват се и се нарязват на
ситно две глави лук, които се задушават в две лъжици зехтин. После се
прибавя един настърган на ситно морков и чаша и половина счукани
орехи. Задушават се няколко минутки, прибавя се смлян чер пипер, малко
червен пипер, нарязан на ситно магданоз и щипка канела. С тази плънка
се напълва шарана и се зашива добре. Рибата се поставя върху разточена
кора от тесто с мая (постно) и се оформя като риба. Декорираме с малко
пластично тесто и поставяме в тавичка, застлана с намазнена хартия за
печене. Печем на 180 градуса за 45 минути.
На трапеза до рибата постявям и два обредни хляба в чест на св.Никола.
 В случая взех образци, описани в етнографската литература за този ден
– от Оряховско и от Еленско. Разбира се, по цялата етническа територия
образците са различни,така че всеки може да избере ритуален хляб от
своя край. И двата хляба са пластично декорирани с тесто и с просфорен
печат. Въпреки търсенията ми в литературата и множеството опити, все
още имам проблем с получаването на добър отпечатък при опечените
хлябове. Поради тази причина реших да направя два вида хляб – един от
тесто с мая и един със сода.  За да се получи релефен отпечатък от
просфорния печат, който придава на хляба символ на безкръвна жертва се
нуждаем от по-твърдо тесто. Взема се малко тесто с мая и се поомесва с
още малко брашно, за да стане по-твърдо и да не се надува прекомерно.
След втасването на питата в тавата за печене, се стартира с
пластичната декорация от навитите „сукари” тесто, а от разточеното
тесто се отпечатват печатите и след изрязването им се поставят между
усуканите декорации.
Със соденото тесто получаването на релефен отпечатък е малко по-лесно,
но питата не може да бухне много и да стане пухкава. А и вкусът е
доста различен и ако не се изяде на вечерята този хляб обикновено се
изхвърля. А според традицията хляб не бива да се хвърля….
А тъй като на този ден ястията трябва да бъдат постни, направих салата
от запечени картофи, овкусени с нарязан на ситно копър и магданоз,
подправени с оцет балсамико и зехтин. И другата салата от боб, кисели
краставички и лук прави компания на съдче с домашната „царска” туршия.
И след подготовката на ритуалните ястия иде ред на подготовкта на
домашната кадилница, в която поставяме въглен и тамян, за да може
трапезата да се прикади от най-възрастния представител на семейството
и да започне угощението.








събота, 17 декември 2011 г.

Обещаното "отваряне на кутиите с тайните"

От много време имам желание да започна свой блог, но все не се решавам... Може би не ми се ще да споделям абсолютно всичко с останалите, или наличието на множество такива ми действа като спирачка...Сега обаче ще направя тази публикация по молба на дъщеря ми, която е далеч от дома и чието завръщане за празниците очаквам с огромно нетърпение. Тези дни започнах с приготовленията на купища сладки, част от които вече раздадох на близки и приятели. Известно количество от тях стриктно е затворено в кутии и очакват събирането на всички и закуската заранта на Коледа, когато ще хапнем от тях в компанията на кафе, капучино или чай......
И така, първата от сладките изненади - едни прекрасни кантучини, чиято снимка е пълен провал, но оставям въображението да работи и да се усети аромата и вкуса им.....И да не пропусна, рецептата е от блога на Лоиз Слокоски- http://loisslokoski.blogspot.com/2010/12/most-incredible-christmas-cantucini.html. Следвах рецептата почти буквално, като освен водата от портокалови цветчета и боб Тонка поставих и четвърт лъжичка смлян махлеб.
И ето и снимката на направените от мен кантучини, които наистина са невероятни в акомпанимента на кафе.
Юли, утре ще отворя следващите кутии със сладки изкушения и ще публикувам тук....за да очакваш с още по-голямо нетърпение завръщането към дома......